Относно заливащото ни безхаберие за децата НИ...
Здравейте,
Майка съм на две деца, които са излезли вече от възрастта на началното образование, но търсих форум, в които да се споделят проблемите, свързани с образованието на по-големите ученици, на така и не намерих. Във вашия форум влизам често и от доста време чета публикациите на учителите и родителите и искрено се радвам, че все още има хора, загрижени за образованието и възпитанието на децата ни /във всяка една възраст/. Смятам, че трябва да утвърждаваме ясни ценности и правила на поведение у децата си и те са едни и същи за всички деца, просто начина, по които им ги обясняваме е съобразен с възрастта им.
Децата ми учат в елитно столично училище. Синът ми вече завършва, отличник е и съм доволна от нивото на образованието му. Сега като се замисля, това което е постигнал в голяма степен е, защото детето е съвестно и старателно, тъй като класът му от 8-ми клас е обявен за проблемен и учителите влизат с предубеждение при тях /има и съвестни и отдадени на професията си учители, които са изключение обаче/.
Поради факта, че в училището се държи на реда и дисциплината записах там и дъщеря си след седми клас. Попаднахме на госпожа, която е малко странна. За първи път разговарях с нея по повод на едно домашно, изразих притесненията си от ползата му /според мен поражда насилие и исках да разбера според нея какъв е ефекта от него/. Допускам, че и аз съм преекспонирала ситуацията, тя има едно виждане, аз друго...нещата щяха да останат на този етап, ако тя не беше си позволила след нашия разговор да влезе в класа на дъщеря ми и да обяви колко е ядосана и да разкаже на съучениците й за срещата ни. Това поведение не е изолирано – тя си позволява да коментира и отменя указания дори на зам. директорката, да разказва за проблемите си с майсторите, които ремонтират покрива на блока примерно. Опитвам се да пренебрегвам неадекватното й поведение в час и ми отнема много време и усилия да обяснявам да детето си кое е редно и кое не като се стремя да запазя авторитета на училището като институция, но все по-рядко го правя по отношение на класната й. Няма да ви разказвам хилядите случаи - няма празен ден.
Това което най-много ме притеснява обаче е, че децата са в подготвителна паралелка с интензивно изучаване на английски език. В голяма част от часовете по английски не се говори на английски, нови думи не се взимат и не се пишат, граматиката се чете в къщи за домашно, не са проверяват домашните, контролни се правят много рядко и не се проверяват, защото госпожата няма време, много често проверките в писмен вид са грешни. Не съм преподавател и не знам какви са преките задължения на госпожата, но тя всъщност няма време да попълни електронния дневник, хартиеният дневник, а в бележникът на дъщеря ми е нанасяла оценки за последно в началото на ноември /преди три месеца/. На родителска среща я помолих да изпраща писмените работи на децата ни, за да се запознаем своевременно с тях, да видим какви пропуски имат и да вземем съответните мерки. Каза ми, че това й отнемало много време и аз да ходя в училището, ако искам нещо да разбера. Естествено на следващия ден беше казала на едно дете да провери тестовете, които са правили, защото еди-коя си майка държи да ги вижда.
Обърнах се към директорката на училището, за да изразя притесненията си от поведението на госпожата в час и най-вече от това, че децата губят ценно време през тази подготвителна година и имам подозрения относно нивото на компетентност на госпожата./ Това не се празни приказки – консултирах се с преподаватели някои от тях и от ВВС център, показвайки им писмени работи/.
Какво беше изумлението ми когато директорката ми каза, че съм обсебваща майка, защото се интересувам от това къде се намира детето ми, с кого дружи, какво изучава и как протича учебния процес. Дори ме посъветва да се обърна към психолог във връзка с това, че детето ми споделя с мен толкова много. Обидно ми стана заради неразбирането на проблема от един педагог с голям опит. Обяснявам си го с това, че тя е длъжна да защити авторитета на училището и да застане зад гърба на служителите си.
Да си призная в един момент сериозно се замислих дали не съм луда...Радвам се че приятелите и колегите, които ме познават ми помогнаха в този момент, защото знаят, че това не е така - не ходя в училище /освен за родителски срещи/, не поддържам лични контакти с учителите, не обсъждам проблемите с други родители, но държа децата ми да са образовани, психически здрави, стремя се да възпитам у децата си ясни ценности и правила на поведение.
Голяма част от родителите нямат представа какво се случва с децата им - животът е напрегнат, работата ни притиска...не че това може да бъде оправдание, за да не обръщаме внимание на децата си. Някои от учениците споделят, че родителите им също виждат, че има проблем с начина на преподаване и поведението на госпожата, но не желаят да се занимават или смятат, че „ще започне да се държи още по-зле” или „ще я изтърпим до края на годината”.
Учудва ме безхаберието на родителите за техните деца. Толкова ли сме обезверени, че с поведението си можем да променим поне нещо някъде и не смятаме, че една кауза в името на бъдещето на децата ни си заслужава? Май и аз се изморих...
Не мога да взема страна по казуса, защото не съм пряк свидетел на това, което описвате. Ще споделя само моето виждане и като родител и като учител. Права сте, че всеки родител трябва да се интересува за състоянието на детето си в училище - за неговите успехи и пропуски. Не всички родители обаче го правят, оправдания - всякакви. Похвално е, че Вие не сте от тази група родители. А за учителите знаем, че имаме доооооста задължения и по-малко права. Не мога да коментирам това, че госпожата "няма време", хора всякакви. Какво да кажем началните учители? Ежедневна проверка на домашните работи, проверка на учебните тетрадки, тетрадката за работа в клас, плюс учебника (първолаците пишат в него). По бюрата ни чакат купчини тетрадки за проверка и ако не успеем в училище, си ги носим у дома. Там работният ни ден продължава в работна нощ - подготовка на уроците за другия ден, подготвяне на презентации, работни листи и др. А когато правим писмено изпитване, листите се дават на децата за подпис от родителите и се връщат обратно. Така съм сигурна, че родителите виждат моментното състояние на усвоените знания. Не че защитавам гилдията на началните учители, но и аз като родител усетих разликата със сина ми - в начален етап беще едно, а сега в 5 и 6. клас е съвсем друго.
Пожелавам Ви търпение и сили! Успех!
И аз съм родител на две деца. Синът ми е на 23г., а дъщерята на 10г. От сина ми съм разбрала, че когато ходи с удоволствие на училище или на частни уроци при преподаател, с който му е приятно да общува резултати винаги има. Случвало се е да ходи на уроци по немски при най-добрата учителка в града, но тя е много строга и с немско възпитание. След 2-3 месеца той се отказа, защото те двамата не си допаднаха. Уважих желанието му и не съжалявам. Мога и други примери да дам. Аз ако бях на ваше място бих оставила дъщея ми да прецени дали да остане в това училище. Не винаги най-добрите преподаватели и най-доброто училище носят успех.А и мен ме учудва и възмущава безхаберието на родителите.Спестете си нервите и решете кардинално проблема, но заедно с детето. Неговото мнение е най-важно.
Желая ви успех и се радвам, че има такива родители като вас.
Искрено благодаря за милите думи и подкрепата ви. Бях загубила почва под краката си и се чувствах като „бяла лястовица”. Ще продължавам да се радвам на контакта с детето си, да следя за правилното му съзряване и да се опитвам да създавам нужните условия за това.
Вярно е, че е трудно да разберете дълбочината на проблема от "сбития" ми разказ, госпожо Тодорова. Затова ще Ви дам един пример. Преди месец едно домашно предизвика културен шок в мен. Децата трябваше да попълнят една анкета с въпроси като извадени от лексикон. Единият от въпросите беше "Men enjoy sex more than women. Is this true? Why or why not?" /Мъжете са наслаждават на секса повече отколкото жените. Вярно ли е? Защо да или защо – не?/. Може би трябва да упражняват английския език на разнообразни теми, но този въпрос дали е подходящ за деца на 14 г. и каква дискусия се очаква да се предизвика в клас не мога да си представя?
Искам само да кажа, че с децата ми разговарям на всякакви теми и темата за секса не е табу, но се опитвам да обяснявам нещата по подходящ за възрастта им начин.
Напълно сте права, госпожо Енева!Опрделено НЕ СТЕ , но ако такива са "лудите" в България-дай Боже ,повече такива! Прави са и колегите ,които изложиха мненията си .За мен професията учител трябва първо да ти е в душата, а там-в Университетите само да са усъвършенства,чрез методиката ,похватите ,средствата и т.н.Дали е" елитно" училището го правят учителите - с отношението си към учениците.Аз работя в основно училище , но ходя с желание на работа, защото просто я чувствам като мое хоби, а не такава. Малко сме -да -,но учениците ни се чувстват защитени тук и от друга, хазарт и др . и от подобно гореспоменатото поведение на колегата.Радвам се ,че в класа си имам такива родители като Вас.Убедена съм ,че ще вземете правилното решение ,само защото обичате децата си и Ви пука за по-нататъшното му развитие/ де да го правеха всички това....../.
УСПЕХ !
Да, отново БЕЗХАБЕРИЕТО! Напоследк имам чувството, че то е повсеместно. В изложения от Вас казус считам, че този феномен има изключителна роля. Проблемът е, че улисани във всекидневните задачки родителите все по-рядко комуникират с децата си и това главно се свежда до битовите елементи - дали детето е нахранено, облечено, обуто. Не казвам, че този аспект е маловажен - напротив! Но това как се чувства то, как прекарва деня си, какво е научило в училище остава някак на заден план. И така някак неусетно се къса връзката родител-дете и се стига до ситуации, най-често на родителска среща /а в по-тежки случаи - примерно в някое РПУ/, в които родителят не може да повярва, че наследникът ме е насътворил някакви простотии, просто защото живее с нереална представа за детето си, датираща да речем отпреди няколко години. Адмирирам съпричастността Ви към случващото се с детето ви в училище и Ви желая успех.
Аз също съм майка на две деца, ученици. БЕЗХАБЕРИЕТО на масата родители ме изумява все повече с всеки изминал ден. За щастие, Нели, все още има и такива като нас, немалко, надявам се. Категорично подкрепям ОБСЕБВАЩИТЕ Ви желание и усилия да възпитавате децата си. Това се нарича изграждане на ценностна система , а училището е първата институция, която трябва да ни подкрепя, вместо да ни праща при психолога или по дяволите. Моето мнение е, че директорът и класната не само не се вълнуват, но не се и опитват да разберат проблема Ви, който рано или късно ще се превърне в проблем за целия клас, а оттам и техен проблем. Но после всички знаем какво следва - вината се хвърля върху родителите и започваме да се въртим в кръг и само да си говорим кой бил крив и кой прав, а в това време децата ни остават ненаучени, невъзпитани и неориентирани.
Ако мога да си позволя съвет към Вас, то той е да продължавате все така в отношенията си с децата, защото това е нормалното поведение на един родител и защото така трябва. Всички знаем приказката: "Сложи му здрави основи, пък след това му подари криле!" Ако обичаме децата си, нека не разрешаваме да разклатят основите ни!
Благодаря, Нели! Благодаря ти, че те има и че все още има родители като теб, които са истински загрижени за децата си и за бъдещето им, за което сме отговорни и двете страни - родители и учители!
Не, ние нямаме право да поставяме нашите лични интереси над интересите на децата. Нямаме право да не си даваме сметка за грешките, които допускаме по отношение на възпитанието и образованието им и да не се стремим да ги преодоляваме.
Това, което днес ще посеем, ще даде плодовете си утре.
За първи път ми се случва да публикувам свое мнение във форум. Съжалявам, че според Вас този не е най-подходящият за темата. Аз обаче съм на мнение, че когато става въпрос за децата ни всяка една трибуна е подходяща за повдигане и обсъждане на проблемите с възпитанието и образованието им.
Децата ми са сменили няколко училища и във всяко едно от тях са имали доста преподаватели. Всички са били добри професионалисти - едни по-отдадени на професията си, други - не толкова. Не ги познавам лично, не е и нужно - аз не се натрапвам на учителите с излишни претенции, а след като те не се ме викали в училището на "малка родителска среща" очевидно не са имали проблеми с децата ми. Виждам какво се преподава в училище, какво изискват учителите от децата ми, виждам знанията, които са придобили /за сведение дъщеря ми имаше страхотни преподаватели по български език и математика в седми клас, които я подготвиха за кандидатстване без да е необходимо да ходи на частни уроци и да изкара много добри оценки на изпита/, виждам, че с учителите работим в една и съща посока и най-вече виждам, ме децата ми отиват с желание и спокойни на училище и това за мен е показател.
В никакъв случай целта на публикацията ми не е била да обиждам и нападам учителската гилдия. Ако така Ви е прозвучало, съжалявам. Възхищавам се и изпитвам искрено уважение към всички всеотдайни учители, който приемат професията си като призвание, а не като задължение. Нормално е при една такава дискусия всеки несъзнателно да застава в отбранителна позиция, но всяко стадо има и мърша и докато ние /родители и учители/ търсим виновен, страдат децата ни.
Само да вметна, че всяка година се събира класът на сина ми от началния курс заедно с госпожата. Те вече са на 23г. И това ако не е обич, уважение,благодарност....
Над 3-4 пъти прочетох целия форум, просто защото наистина ми хареса темата. Подкрепям Ви в казаното за учителите, които "нямат фаворити", за учителите, които наистина са концентрирали вниманието си върху обучението и ограмотяването на всяко следващо поколение ученици. Като част от "гилдията на завършващите ученици", имам опит с различните начини на преподаване и мога да кажа със сигурност, че език се учи с писане на много думи ( аз пишех по 80 думи за другия ден, като не броим преводите и ученето на граматиката, вече обяснена с множество примери ) и не съм се осъмнил и веднъж в учителя си, защото така съм възпитан вероятно, но и началното и след това основното образование винаги са били на ниво.
Като пример от първото ми сблъскване с неразбираемо за целия ми клас (мога да кажа, че класа ми е с подготовка по английски предварително и всеки от нас знае поне като за FCE ( Първи сертификат по английски) и като ни беше обявено, че ще ни бъдат продиктувани отговорите ( около 12 страници от учебната тетрадка), защото сме били назад, ние бяхме в шок от това, че ние нищо не научаваме от това. В часовете и ние само гледахме подбрани филми на Спилбърг - "То" и т.н. През това време можехме да вземеме, дори да изпреварим другите класове.
Като заключение искам да изкажа искрената си подкрепа към Вас и се надявам всички родители ( настоящи и бъдещи ) да са така заинтересовани за бъдещето на децата си, както вас. Учителите писали в този форум за също достойни за уважение ( всеки с мнението си ). Пожелавам Ви успех и вярвам, че ще ви подкрепат както приятелите и близките, така и много други хора.
Вяра, ще Ви дам един пример от ежедневието на дъщеря ми в клас. Към края на срещата ми с директорката тя разбра, че има известни проблеми с начина на преподаване и оценяване на децата. Очевидно беше разговаряла с госпожата. Каква според Вас е била реакцията й? Влязла ядосана и възмутена в класа и изнесла доста дълга лекция на учениците - как някой пак се е оплакал от нея, как била разочарована от тях, колко неблагодарни са те и родителите им, колко много правела тя за тях, а те... и "ще отида да си взема един болничен и да се махна от тук за една седмица"...Без да съм педагог и психолог смятам, че такова поведение е недопустимо, несериозно и непрофесионално. Винаги съм се учудвала на родителски срещи - влиза един преподавател и казва, че няма проблеми с класа - страхотни деца, влиза следващият и хвали учениците колко са старателни и любознателни, проблеми с дисциплината няма. След тях идва следващ преподавател и от вратата започва да се оплаква как класа е ужасен, никой не внимава в час, не го слушат...Според вас трябва ли да приема мнението на последния за меродавно? Децата са едни и същи, променят се учителите. Уважавам тези учители, които имат авторитет сред учениците, уважавайки ги като личности, съумяват да привлече вниманието им в клас, строги и изискващи, но справедливи. Вижте, вярвам на децата си, но в никакъв случай това не е сляпо доверие – вслушвам се в думите им, наблюдавам поведението им, опитвам се да разчитам сигналите, които подават, защото много пъти децата не могат да формулират правилно проблема, с който са се сблъскали. Познавам децата си и ако Вие ги познавахте, не бихте употребили думата „манипулация”. Спирам с този спор с Вас, който има опасност да прерасне в нещо грозно.
Целта на публикацията ми беше да предизвикам родителите /и учителите/ да се вслушваме в децата си. Понякога те ни отправят зов за помощ и не трябва да го омаловажаваме. За да не спрат да споделят с нас.
Дискусията би загубила от конструктивността си, ако започнем да търсим виновен в лицето на учителите, родителите или учениците. Виновно е времето, в което живеем, и търпим последствията от изграждания и променяния с десетилетия манталитет на българина.
Това силно затруднява работата на добрите учители и ги демотивира, защото липсва опората, разбирането, помощта, съдействието от страна на родителите. Учителят е оставен сам да се оправя.
За съжаление, не мога да не се съглася с Нели, че в учителското стадо, като във всяко стадо, има и мърша. Времето, в което живеем, рефлектира и върху учителите. Променя и техния манталитет и светоглед.
Получава се така, че "мършата" бие на очи, защото скандалното винаги привлича, и за повечето българи тя се е превърнала в представително лице за цялата гилдия. Учителят е загубил уважението, което му е нужно, за да работи успешно с децата. Повечето деца преди постъпване в училище не са подготвяни да уважават учителите си в онзи патриархален дух, в който някога българите са възпитавали децата си, а се налага с години учителят да доказва себе си, да гради авторитета си, заради което обаче се губи ценно време.
В същото време учителите, които компрометират гилдията и мястото им не е в училище, са недосегаеми. Особено ако тези учители имат "гръб" в лицето на директора, то начин за справяне с тях не съществува. Несериозно е да се очаква, че регионалните инспекторати могат да помогнат. Може би могат, но и те са рожби на нашето време, поради което са загубили контролните функции на експерти с възможностите, правото и професионализма да санкционират някого поради некадърност.
Ще коментирам първо като учител.До 4 клас децата се срещат най-много с двама,трима преподаватели.Времето им в училище преминава основно с класния ръководител.При нас винаги могат да дойдат и да споделят нещо,което ги вълнува.Ние ги изслушваме и,евентуално,съветваме.Имаме времето за това.
Случвало ми се е родители да искат да разговарям с децата им по въпроси, които смятат,че моето мнение ще е по-меродавно от тяхното./Ставаше дума за снимки във Фейсбук, за отговорността към домашните любимци, за раздялата между родители.../Без да си пиша активи мога да твърдя,че винаги и с каквото мога съм помагала на децата извън училище.Работя в града, в който живея и, доколкото мога приемам присърце проблемите на учениците си. Само че учениците ми са 18-20.
Същите тези ученици,завършвайки отиват в 5 клас.Там става различно-нови преподаватели,много при това.Всеки с изискванията си и...проблемите си.Не мога да се сърдя на колегите от горен курс.Те влизат в много класове и нямат време за "изслушване на проблеми".
Сега коментара ми като родител.Разговарям със сина ми как е минал деня в училище и научавам това,което той иска да ми каже. Със сигурност има някоя накриво казана дума със съученик или коментар на учител,но аз това не го знам. Направи ми впечатление,че използвате цитати дори /за болничния /.
Знаете всичко с подробности,вероятно е и изиграно с необходимите акценти и интонации.Срещнахте ли се с други деца от класа? Напълно ли сте сигурна в информацията от детето си? Зачетете в дискусията,че не само аз съм на мнение,че децата често преекспонират нещата и то в тяхна полза.
И ако съм ви обидила с нещо-извинете ме.
Цялото ни общество страда от всевъзможни проблеми.
Децата , образованието и грижата за тях са още една равнина, върху която се отразява всичко.
Аз бих попитала какво означава израза "елитно училище"? Това значи ли, че останалите училища са лоши, учителите им, учениците в тях не стават за нищо?Щом определяте училището като "елитно", ще се съобразявате с неговите представи за правилно и неправилно.
Докато се разделят училищата в страната на елитни и не, учениците на тъпи - умни, а учителите на добри и лоши, няма да се изгради добро образование за поколенията.
Лично, в споделения проблем, Ви давам следния съвет:
Ако дете Ви е спокойно и щастливо в класа, не продължавайте този конфликт.
Това, което не е получило в училище, го направете вкъщи.
По - важни са положителните емоции, не хранете лошите:)