Когато баба и дядо били деца

През месец май, IIIa  и IIIб клас от ОУ”Найден Геров” в гр. Бургас, с класни ръководители г-жа Стоянка Стоянова и г -жа Таня Гутова, поканиха своите баби и дядовци на един много мил и вълнуващ празничен концерт. Залата на училището беше пълна с  възрастни хора, които гледаха развълнувани – порасналите им внуци танцуваха, представяха артистични етюди и пееха в тяхна чест. Присъствах на концерта по покана на учителките. Наблюдавах грейналите от радост лица на тези хора и разбирах какви чувства ги вълнуват в момента. Вълнувах се заедно с тях, защото част от третокласниците, бяха бивши възпитаници от моята група в детската градина. Пораснали, със увереността на знаещи и можещи, те  демонстрираха своята блестяща артистичност и емоционалност  пред близките си.

Идеята на проекта, който реализирахме, взехме от един образователен сайт – споделиха г-жа Гутова и г-жа Стоянова.Това, което видяхте на концерта, е естествения завършек на целогодишния труд на учениците ни. Целите на проекта ни, бяха да подобрим процеса на комуникиране, да допринесем за опознаването и сближаването на поколенията. Започнахме работа  по осъществяване на проекта още в началото на учебната година – чрез беседа за миналото на българският народ събудихме любопитството на децата към живота на техните баби и дядовци. Това наистина ги наведе на мисълта, че и техните баби и дядовци са били деца. Всеки третокласник  получи карта със задачи и написа писмо до своите баба и дядо, интересувайки се какъв е бил техният живот, когато са били на 8-9 години, какво са учили, как е преминало тяхното детство.  Ето краткият текст на нашето писмо:                                                                                                                                        ,,Мила бабо,

Ние работим по проект и трябва да открием какъв е бил животът, когато нашите баба и дядо са били деца на 8-9 години. Би ли отговорила на следните въпроси?: 1. Какво беше твоето училище? 2. Каква беше любимата ти храна? 3. Обичаше ли да четеш? 4. Коя бе любимата ти книга? 5. Имаш ли братя и сестри? 6. Къде живееше? 7. Имаше ли домашни любимци? 8. Каква кола имахте? 9. Как ходеше на училище?  10. Имаше ли колело?  11. Имахте ли телевизор? А компютър? 12. Надявам се скоро да ми отговориш.

                                                          Благодаря ти! Tвой внук/внучка/.........”

                                                 Получили отговори на писмата си, те сравниха и противопоставиха своя опит от детството, с  този на бабите и дядовците си.

Втората част на проекта започна през м. декември. Поставихме им задача да разучат своите родови корени и да съставят родословно дърво на фамилията си. Това проследяване във времето на техните семейни корени, се оказа изключително интересно за учениците. Работиха  изключително точно и прецизно, всеки състави родословно дърво до последния детайл. Докато събираха информацията за рода си, децата не спираха да разширяват и задълбочават контактите с бабите и дядовците си – организирахме срещи с тях, играха традиционни народни  игри от тяхното детство. Една от бабите, Веса Скодрова, развълнувана от тези силно емоционални срещи с техните внуци, сътвори прекрасно стихотворение, предизвикано от вълненията и толкова близкото общуване с децата.

Третият етап на проекта се оказа най-продължителен, защото включваше планиране и изготвяне на презентация с програмата  MS Offiсe Power Point, в която учениците съпоставиха и сравниха своя живот,  с детството на баби и дядовци. Създаването на презентация е доста сложна материя за един третокласник, но нашите ученици се справиха отлично – имаха добра мотивация и искаха да зарадват близките си със своя труд. Презентациите бяха качени на диск за всяко дете, за да има то възможност да представи работата си пред близки и гости.

Последният етап беше подготовката и изнасянето на концерта, под надслов „Когато баба и дядо били деца”. В концерта включихме стари градски песни , ръченица, Дайчево хоро, народни песни, хумористични   етюди, детски песни. Децата репетираха многократно, с огромно желание, вложиха от себе си невероятно много емоции и амбиции, искаха  да покажат своята артистичност, талант, певчески и танцови умения.  И успяха, действително.

Този проект оказа огромно въздействие на отношението на третокласниците към техните баби и дядовци, като че ли ги накара да погледнат с други очи на тях. Той постигна целта си и допринесе за по-близки и топли отношения между две различни поколения – възрастни хора и деца.Чрез проекта успяхме да ги научим още в трети клас да изготвят презентации, да отсяват сентенции, да търсят  в интернет материали, които са им нужни. Всичко това беше допълнителна дейност, която вървеше успоредно със задължителната подготовка от уроци, упражнения, домашни работи. Но децата се справиха, работиха с желание и удоволствие, станаха по уверени в себе си.