Какво ни помага(пречи) в общуването?
Общуването е много важна част от нашия живот. Поне от моя!
Навремето в един от предметите, които взимах във ВУЗ-а учех един цял раздел от Организационното управление, който се занимава с комуникацията и нейната важност. Та, там се описваше целият процес на комуникиране, който започва с изпращача (sender) и завършва с получателя на съобщението (receiver). За да бъде обаче ефективна комуникацията между тях, то трябва да има подходящи (разбираеми и за двамата) канали на комуникация и след получаване на съобщението да се търси потвърждаване или обратна връзка. Общо взето този комуникационен модел прилагам в моята професионална работа. На теория всичко е много добре написано, но на практира има някои нюанси, които се улавят едва, след като започне истинското вербално и невербално общуване.
Не съм специалист, но съм стигнала до някои изводи, които ми помагат да общувам ефективно, така че да бъда разбрана и да не се стига до неразбиране:
1. говоря ясно и директно, с не много думи;
2. не казвам всяка една мисъл или дума, която ми минава през главата на глас - проявявам дипломация;
3. винаги давам обратна връзка;
4. не отлагам отговор на получен е-мейл, тел.обаждане, запитване;
5. използвам учтив език и интонация на гласа;
6. усмихвам се;
7. винаги посрещам посетител, клиент с ръкостискане;
8. гледам събеседника си в очите;
9. слушам внимателно - много важно умение!
10. старая се да не прекъсвам говорещият (освен, когато се налага да спра многословен монолог);
10. не бързам да осъждам или отсъждам;
11. давам възможност да ми бъдат зададени въпроси;
12. стремя се да няма разминаване между вербалното и невербалното общуване (напр. да казвам, че не бързам заникъде, а да стоя права и нетърпеливо да почуквам с пръсти по масата и да пристъпвам от крак на крак :-));
13. не забравям, че допускам грешки в общуването, които подлагам на анализ с цел да ги отстраня;
14. най-трудното за мен е да овладея езика си в състояние на афект;
15. .....
Сложността на процеса се увеличава, когато има междукултурно общуване - там вече се намесват различията в културата, мисленето, манталитета, дори и пропуските в езика. Объркването може да е тотално. Ето един примен от моята практика:
Получавам вчера в 8 ч. един sms от една колежка (американка) със следното съдържание: "Des please give rad grade 9o thanx" - ха сега, какво иска да ми каже въпросната Ребека? :-)
Опитвам се да разшифровам съобщението в контекста на нашите предишни контакти, а последната ни уговорка бе тя да намери време и да дойде в офиса ми, за да оформи един протокол и оценка. Явно иска да ми каже, че оценката на момичето е готова, но това 9о направо ми се вижда като някаква нова оценъчна система, с която тя борави :-))
Връщам й аз съобщение (в 8.20ч.) със следното съдържание :"Ok. But please come before 1p.m. because I will attend a Bord meeting".
Нейната реакция - нито дойде преди 1 ч. на обяд, нито се обади! Вярвайте ми, с нея най-трудно работя, защото тя е от типа хора, които едно говорят, а друго вършат. Е, поне ми служи за пример (макар и негативен)
, но какво да се прави - не всички сме
!
Навремето в един от предметите, които взимах във ВУЗ-а учех един цял раздел от Организационното управление, който се занимава с комуникацията и нейната важност. Та, там се описваше целият процес на комуникиране, който започва с изпращача (sender) и завършва с получателя на съобщението (receiver). За да бъде обаче ефективна комуникацията между тях, то трябва да има подходящи (разбираеми и за двамата) канали на комуникация и след получаване на съобщението да се търси потвърждаване или обратна връзка. Общо взето този комуникационен модел прилагам в моята професионална работа. На теория всичко е много добре написано, но на практира има някои нюанси, които се улавят едва, след като започне истинското вербално и невербално общуване.
Не съм специалист, но съм стигнала до някои изводи, които ми помагат да общувам ефективно, така че да бъда разбрана и да не се стига до неразбиране:
1. говоря ясно и директно, с не много думи;
2. не казвам всяка една мисъл или дума, която ми минава през главата на глас - проявявам дипломация;
3. винаги давам обратна връзка;
4. не отлагам отговор на получен е-мейл, тел.обаждане, запитване;
5. използвам учтив език и интонация на гласа;
6. усмихвам се;
7. винаги посрещам посетител, клиент с ръкостискане;
8. гледам събеседника си в очите;
9. слушам внимателно - много важно умение!
10. старая се да не прекъсвам говорещият (освен, когато се налага да спра многословен монолог);
10. не бързам да осъждам или отсъждам;
11. давам възможност да ми бъдат зададени въпроси;
12. стремя се да няма разминаване между вербалното и невербалното общуване (напр. да казвам, че не бързам заникъде, а да стоя права и нетърпеливо да почуквам с пръсти по масата и да пристъпвам от крак на крак :-));
13. не забравям, че допускам грешки в общуването, които подлагам на анализ с цел да ги отстраня;
14. най-трудното за мен е да овладея езика си в състояние на афект;
15. .....
Сложността на процеса се увеличава, когато има междукултурно общуване - там вече се намесват различията в културата, мисленето, манталитета, дори и пропуските в езика. Объркването може да е тотално. Ето един примен от моята практика:
Получавам вчера в 8 ч. един sms от една колежка (американка) със следното съдържание: "Des please give rad grade 9o thanx" - ха сега, какво иска да ми каже въпросната Ребека? :-)
Опитвам се да разшифровам съобщението в контекста на нашите предишни контакти, а последната ни уговорка бе тя да намери време и да дойде в офиса ми, за да оформи един протокол и оценка. Явно иска да ми каже, че оценката на момичето е готова, но това 9о направо ми се вижда като някаква нова оценъчна система, с която тя борави :-))
Връщам й аз съобщение (в 8.20ч.) със следното съдържание :"Ok. But please come before 1p.m. because I will attend a Bord meeting".
Нейната реакция - нито дойде преди 1 ч. на обяд, нито се обади! Вярвайте ми, с нея най-трудно работя, защото тя е от типа хора, които едно говорят, а друго вършат. Е, поне ми служи за пример (макар и негативен)
, но какво да се прави - не всички сме
!
Тази дисциплина и аз съм я учила, но все още не съм я прилагала на практика /по специалността имам предвид/. Иначе доста от нещата, които си изредила ги имам заложени в себе си. Единственото нещо, което обаче ми липсва напоследък и съм изгубила с времето е търпението /не се гордея с това/. Но не съм му се предала и полагам усилия да бъда по търпелива повтаряйки си "Търпение! Търпение!", защото въпреки, че развитието иска гъвкавост и бързина, една проява на неконтролирано търпение, може да ти докара много белички на главата.
А такива "странни птици", като американката, ги има навсякъде. Без тях не може нито една среда. И интересно, поне в моя живот така съм забелязала, обикновено това са якои от по-важните клиенти или най-важните клиенти и, ако няма кой да те предопреди за тях, постъпвайки на работа, се получава много неприятна ситуация. Някои хора искат особен тип подход и по-специално внимание, въпреки че пред природата не са нищо повече от останалите.