Общност 23.03.2006 Darla 11 прочитания

Какво ни помага(пречи) в общуването?

Общуването е много важна част от нашия живот. Поне от моя!

Навремето в един от предметите, които взимах във ВУЗ-а  учех един цял раздел от Организационното управление, който се занимава с комуникацията и нейната важност. Та, там се описваше целият процес на комуникиране, който започва с изпращача (sender)  и завършва с получателя на съобщението (receiver). За да бъде обаче ефективна комуникацията между тях, то трябва да има подходящи (разбираеми и за двамата) канали на комуникация и след получаване на съобщението да се търси потвърждаване или обратна връзка. Общо взето този комуникационен модел прилагам в моята професионална работа. На теория всичко е много добре написано, но на практира има някои нюанси, които се улавят едва, след като започне истинското вербално и невербално общуване.

Не съм специалист, но съм стигнала до някои изводи, които ми помагат да общувам ефективно, така че да бъда разбрана и да не се стига до неразбиране:

1. говоря ясно и директно, с не много думи;
2. не казвам всяка една мисъл или дума, която ми минава през главата на глас - проявявам дипломация;
3. винаги давам обратна връзка;
4. не отлагам отговор на получен е-мейл, тел.обаждане, запитване;
5. използвам учтив език и интонация на гласа;
6. усмихвам се;
7. винаги посрещам посетител, клиент с ръкостискане;
8. гледам събеседника си в очите;
9. слушам внимателно - много важно умение!
10. старая се да не прекъсвам говорещият (освен, когато се налага да спра многословен монолог);
10. не бързам да осъждам или отсъждам;
11. давам възможност да ми бъдат зададени въпроси;
12. стремя се да няма разминаване между вербалното и невербалното общуване (напр. да  казвам, че не бързам заникъде, а да стоя права и нетърпеливо да почуквам с пръсти по масата и да пристъпвам от крак на крак :-));
13. не забравям, че допускам грешки в общуването, които подлагам на анализ с цел да ги отстраня;
14. най-трудното за мен е да овладея езика си в състояние на афект;
15. .....

Реклама
Сложността на процеса се увеличава, когато има междукултурно общуване - там вече се намесват различията в културата, мисленето, манталитета, дори и пропуските в езика. Объркването може да е тотално. Ето един примен от моята практика:

Получавам вчера в 8 ч. един sms от една колежка (американка) със следното съдържание: "Des please give rad grade 9o thanx" - ха сега, какво иска да ми каже въпросната Ребека? :-) 
Опитвам се да разшифровам съобщението в контекста на нашите предишни контакти, а последната ни уговорка бе тя да намери време и да дойде в офиса ми, за да оформи един протокол и оценка. Явно иска да ми каже, че оценката на момичето е готова, но това направо ми се вижда като някаква нова оценъчна система, с която тя борави :-))
Връщам й аз съобщение (в 8.20ч.) със следното съдържание :"Ok. But please come before 1p.m. because I will attend a Bord meeting".

Нейната реакция - нито дойде преди 1 ч. на обяд, нито се обади! Вярвайте ми, с нея най-трудно работя, защото тя е от типа хора, които едно говорят, а друго вършат. Е, поне ми служи за пример (макар и негативен)Smile, но какво да се прави - не всички сме Cool!


Категории

Реклама

Коментари

ivka
ivka преди 20 години и 1 месец
Чудесна и много интересна статия, Деси!
Тази дисциплина и аз съм я учила, но все още не съм я прилагала на практика /по специалността имам предвид/. Иначе доста от нещата, които си изредила ги имам заложени в себе си. Единственото нещо, което обаче ми липсва напоследък и съм изгубила с времето е търпението /не се гордея с това/. Но не съм му се предала и полагам усилия да бъда по търпелива повтаряйки си "Търпение! Търпение!", защото въпреки, че развитието иска гъвкавост и бързина, една проява на неконтролирано търпение, може да ти докара много белички на главата.
А такива "странни птици", като американката, ги има навсякъде. Без тях не може нито една среда. И интересно, поне в моя живот така съм забелязала, обикновено това са якои от по-важните клиенти или най-важните клиенти и, ако няма кой да те предопреди за тях, постъпвайки на работа, се получава много неприятна ситуация. Някои хора искат особен тип подход и по-специално внимание, въпреки че пред природата не са нищо повече от останалите.

Darla
Darla преди 20 години и 1 месец
Оказва се, че умението за общуване трябва да се развива. Стигам до извода, че подхода трябва да е индивидуален. Тези дни имах два идентични случая на неразбиране с две жени. Предубедеността и предположението, какво аз съм искала да кажа ги бе накарало да мислят, че аз умишлено съм искала да ги засегна. Хубавото бе, че се изяснихме. Но, едната ми колежка се оказа толкова чувствителна и наранявана в миналото, че наистита взех решение да внимавам, какво говоря и с какъв тон - в името на доброто ни колегиално отношение.