Живот без дрога

Живот без дрога
есе

    Седя до теб, приятелю, а ти си замислен и невиждащ. Осъзнаваш, че целият ти живот е една голяма заблуда. Струва ти се толкова труден и нечестен. Страдаш от дискриминация от своите „приятели”, в чиято компания така копнееш да се впишеш. Искаш да си като тях... да правиш това, което те искат и правят. Чувстваш се сам и изостанал от т.нар „модна” тендеция. Ежедневието ти се струва сиво и искаш малко да прибавиш друг нюанс към него. Но не ми обръщаш внимание. Омаян си от „онези”, които са едно нищо, от „онези”, чиято единствена цел е да поемат „вълшебните” вещества, които за тях са всичко – успокояват ги, отделят ги от света… убиват ги. Изпаднал си в дълбока бездна от чувства, които са се объркали в главата ти до такава степен, че започваш да се съмняваш в мен, в приятелката ти от детството, която толкова много те обича. Съмняваш се във всичко около теб. Дори в самия себе си. Депресията те обладава, ден след ден, нощ след нощ... и тогава... какво?! Вместо да намериш алтернативно решение на проблема, вместо да споделиш с някого, ти посягаш към шкафа на бюрото ти… Върху него е нашата снимка с надпис: „За да сме близо, когато сме далеч!” До нея е онази снимка, на която сме в гората и написахме на едно дърво: „Приятелството ни ще оцелее отвъд времето и пространството!”. Но ти сякаш не ги виждаш. Отваряш шкафа и взимаш белия прах, който т.нар. ти приятели са ти дали. Изсипваш го на бюрото. Изглежда така сякаш снежинки падат от небесата в чудна зимна нощ. Правиш две тънки линии...и хоп... озоваваш се в друг свят.
   Този нов свят се оказва привлекателен, но измамен; красив, но пагубен. В началото попадаш в измерение, което е наситено с прекрасно-нежни цветове. Те разказват различни истории. Там има любов и романтика, музика и танци, спокойствие и светлина. Попаднал си в една Утопия, към която искаш да се връщаш отново и отново. Върнеш ли се в реалния свят, посягаш към следващата доза, която понякога може да е последната ти, защото нямаш търпение да отидеш там – в твоя свят. Това се оказва новото ти ежедневие – пушиш, смъркаш, боцкаш се... изпадаш в най-различни състояния, а когато излезеш от тях...искаш още и още...
   Но изведнъж всичко се променя... Този утопичен свят, който си създал във въображението си, се сгромолясва с пълна сила и ти попадаш в НИЩОТО.. а там, драги ми приятелю, там... тлееш в забрава. Опитваш да се измъкнеш, но е прекалено късно. Тялото ти копнее за поредната доза, а съзнанието ти го успокоява – „така ще е по-добре. Помниш ли колко хубаво ни беше?” Но онова ангелско спокойствие и детско безгрижие, което чувстваше в началото, започва да се заменя с безпокойство, страх, забрава – една дяволска действителност, която сломява духа ти. Нямаш сили да се пребориш, нямаш подкрепа, нямаш любов... нямаш абсолютно нищо... или поне ти така си мислиш. До теб съм! Виж! Но дори до теб да има хиляди хора, които ги е грижа за теб, ти просто не ги виждаш.. гледаш през тях като през призраци.. за теб не съществува никой и нищо – само дрогата и целта, която преследваш: как да си набавиш следващата доза. Точно тогава започва истинската болка и страдания за теб. Има болка! Само болка! А след време спира да ти пука, че те боли...
   Забиваш поредната спринцовка, вкарваш я подкожно, забиваш я с лекота и „финес”, венозно, защото така ефектът е по-бърз, моментален…

Гледам те, приятелю… Погледът ти е празен, гледаш ме, но не ме виждаш. Държа ледените ти ръце, но ти блуждаеш между световете, без да можеш да разбереш къде съм аз, кой свят е истинският, в кой свят трябва да живееш.. А може би вече си избрал смъртта? Или живееш, умирайки? Погледни ме! Стисни ръката ми! Върни се при мен! Избери света без дрога!
   За жалост мозъкът ти изгубва усещането за всичко, което е било преди, дори за илюзорно красивите неща, които изпитваше в началото на този път – пътят на дрогата, пътят за никъде. Сега мозъкът ти, а и самото ти тяло, дори сетивата ти са „гладни”, изтощени, страдащи. Нощите ти станаха безкрайно дълги. Дори луната за теб е различна – няма го онзи романтичен блясък, който те караше да мечтаеш, който ти така обичаше. Тя е сива и мрачна като самата ти душа. Светлината на деня, а и в самия теб – изчезва... Слънцето сякаш изгасва пред очите ти. Целят ти живот се изменя пред очите ми, а аз сякаш съм безсилна да ти помогна. Животът ти е в ръцете на пагубната ти страст. А би трябвало да е в твоите? Искаш ли да си върнеш  хоризонта, мечтите, цветовете, но не онези илюзорните, а на истинския живот, където те чакам? Ще ми позволиш ли да прогоня нощните ти агонии, да стопля сърцето ти, да спася душата ти?...

 Живей, приятелю! Избери живот без дрога. Избери красив и ясен ден, а не тъмна, мрачна и студена нощ! Избери вярата в себе си и в собствените си сили, а не примамливата, мимолетна „наслада”, която те убива така бавно и мъчително! Аз ще съм до теб и ще ти подам ръка, за да излезеш от пропастта.

Виж, приятелю, колко е красив днешният ден, колко нови неща можеш да видиш и научиш. Виж, колко много усмивки има за теб, колко много любов има за теб, колко много спокойствие и верни приятели има за теб!

Виж, приятелю!

Отвори очи!

Независим бъди!