За дясното лявото и всичко покрай тях

За да си отговорим на въпроса: Дясно, ляво, център, център-дясно, център-ляво и пр. е необходимо да изясним един доста дискутиран въпрос, и той следва да се опре до един момент. Какво е държавата? След като си отговорим на въпроса, следва да изясним нейните функции и роли в нашето общество.
Дръжавата е била създадена с идеята да ни защитава от външни намеси, първообраз на държавата е племето.
Събират се хората от родата и започват да си изграждат собствена защита, те ходят заедно на полето, живеят заедно, воюват заедно, ловуват заедно.
Така, след това родът прераства в племе, а след това във военно-племенен съюз. За да можем да поддържаме армия са нужни данъци, за да може някой да ги събира и изчислява - е необходима администрация.
Дотук всичко е чудесно. Държавата започва да се намесва в обществото в дейности от типа на Здравеопазване, Образование, енергетика и прочие. Защо?
На първо място възниква и необходимостта от съдилища, независими и безпристрастни. За да има справедливост и законност са необходими и закони. Що се отнася до гражданското право най-вероятно на нас ни е необходим някакъв регулатор, но дотолкова, доколкото да имаме правила по които да играем. Създаваме правилата и играем по тях.
В областта на икономиката и вземането на чисто икономически решения - Адам Смит, счита, че трябва да караме на пазарния принцип. Уникално изобретение, което обаче всъщност е и толкова утопично, колкото и маркс-ленинското учение. Защо? Защото често потребителите не са достатъчно информирани за това, което купуват и ако държавата липсва, то тогава няма кой да бъде регулатор. Казваме, че пазарът ще изправи всички дефекти. Мда, примерът с дюнерите и болните след неговото ядене ще бъде дефект, който ще се изправи. Никой няма да си купува от тези дюнери. Но къде беше държавата преди това, преди хората да се разболеят?!?
Пускаме на пазара нов вид лекарство?!? Умират хора от него, никой не го купува. Кой е позволил това лекарство да бъде пуснато на пазара, без одобрението на съответните органи.
Колкото повече такива проблемни области срещаме и считаме, че следва да бъдат регулирани превантивно от държавата, толкова повече се увеличава администрацията. А увеличението на администрацията води и до увеличаване на данъците.
Когато правите избор на ляво или дясно, вие всъщност избирате доколко държавата да регулира обществено-икономическите ни взаимоотношения.
Политика на субсидия - ами у нас се субсидира един доста губещ отрасъл - тютюнопроизводството. Чудесно, даваме на тези хора препитание, о за колко време. Наблюдаваме в същото време и ограничаване потреблението на тютютн. Пита се в задачата, Кой ще купува субсидирания тютюн, когато спрем да пушим?
В социален аспект - идеята да се борим с бедността, давайки помощи на бедните - не е лоша. Но от друга страна това би означавало и стимулиране на безработицата. Явление, което се появява в Холандия през третата четвърт на 20 век. Масово хората отказват да работят, тъй като месечните им помощи са по-големи от заплатата, която биха могли да изкарат. Явление, което ние сега наблюдаваме при нашите братя от ромски произход. Далаверата с минималната заплата - тук доста от хората, които работят наистина за тази заплата /а не просто ги осигуряват на нея, и разликата я получават под масата/ са уникално щастливи при увеличението й /на минималната работна заплата/. Тя обаче според едни чисто икономически графики създава безработица.
От друга страна по-високите данъци, които бихме решили да искаме от обществото в името на защитата на нашите интереси, водят до по-голям дял на сивата икономика в БВП. Какво значи това - укриване на данъци и осигуровки.
Изводът, който искам да направя е, че след като човек е разумно същество, той е и индивидуалист. Т.е. той мисли преди всичко за себе си, и чак след това за обществото и бедните в него. От, което иде пък съвсем нормалния извод, че ние следва да избираме дясното, което ще ни дава повече свобода на бизнеса и ест. ще ни прибира по-малко данъци. Друг е въпросът, за секторите, които следва да бъдат следени от държавата, като този с дюнерите.

Изт. http://plankov.blogspot.com/2009/07/blog-post_8859.html