Писмо от momo до Дядо Мраз
Привет, мили старецо! Много се зарадвах да намеря това в пощата. Няма по-щастливо дете от мен в момента! Все едно сме се разходили заедно край реката и сме изгледали някой слънчев залез, а щурчетата ни изпращат на път з…
Само публикациите на momo от всички общности.
Привет, мили старецо! Много се зарадвах да намеря това в пощата. Няма по-щастливо дете от мен в момента! Все едно сме се разходили заедно край реката и сме изгледали някой слънчев залез, а щурчетата ни изпращат на път з…
Толкова ми се иска да те видя. Докато си мислех за теб изрисувах 47 човечета на този не особено голям лист. После започнах да пиша името ти все едно съм извършила някоя беля и мама е била безкомпромисна в своето “А сега…
Някой ползва ли браузер МyIE2…? Аз вчера си го инсталирах след като горещо ми го препоръчаха. Доволна съм засега, но има един малък проблем. Не мога да пиша на кирилица на някои места. Например в блога е направо немисли…
Какво хубаво утро е днес! През замъглените прозорци някакъв слънчев лъч си проправя пътека към моята стая. Ставам да проверя да не би пролетта тази година да е решила да намине към януари. Мнее.. Настръхналите гълъби от…
{ccfile data='1.JPG|e2bb75c7-8da3-4bca-8405-d537d89e8a71|image' width='100' height='100' border='0' }Не знам защо това ми излиза като се опитвам да влезна с Firefox, а иначе с IE няма проблем. Досега Firefox'a си беше О…
Не знам какво става, но не мога да редактирам нещата, които пиша. Нито постингите, нито кратките описания, нито коментарите. С всички ли е така или мен системата не ме обича. Иначе съм логната уж. И иконката за редакция…
Когато отворя това Personal цъкайки върху името на някого, ми се появяват неговият e-mail и евентуално ICQ-номер. Моите обаче не се виждат и не зная от къде бих могла да променя това. Чудя се защо сега се вижда само рож…
Време е. Gargichka беше права. Трябва нещо да се направи за храстчето. Утре е денят. Не знам защо моите велики дела винаги започват от утре, но нищо. Важното е, че решението е взето. За последно пия чая с тебе, Самота.…
Сънувах сапунени мехури. Отразяваха се в повърхността на едно езеро. Езерото се беше родило от пръста на един голям бог. Не, че туй има нещо общо с балона, който детето гонеше по улицата. И онзи гневен шофьор! Скърцащит…
Всичко си беше, както винаги. Тъжно. Самотно. Празно. Искаше ми се да имах повече приятели, но всъщност нямах нито един. Като цяло не се оплаквах от живота си, само понякога вечер слушах повечко музика и редях пъзели, з…