от мястото на събитието
Температурите не попречиха на шествието да се случи. Колесницата с муртите (скулптурни изображения на Бог) премина по алеята на НДК, по бул.Витоша, покрай хотел "Шератон" и от там по жълтите павета до градинката на "Кристал".

Всички пееха святата мантра, усмихваха се и танцуваха. Имаше нещо омагьосващо в това. Заразително. Пленително. Красиво.
Бхактите (преданоотдадени мъже) свиреха на автентични музикални инструменти като мирданга и каратали. Носеха роби, наречени дхоти. Женените мъже се обличат в бели дхоти, а неженените в шафранови. Повечето си бръснат главите, оставяйки малко снопче коса на върха на главата, наречено шикха.

Матхаджите (преданоотдадени жени), облечени в разноцветни сарита, раздаваха сладки на минувачите, спрелите се да погледат, и изобщо всички хора наоколо. Празник беше!
Общината и полицията съдействаха през цялото време за безпроблемното протичане на церемонията. Забелязах, че гражните станали случайни свидетели на събитието, го наблюдаваха с интерес. Бяха настроени приятелски и дори се интересуваха какъв точно е празникът и какво символизира.
Идеята е, че ако през годината хората не са имали време да отидат до храма, в този ден Кришна излиза по улиците на града, за да е близо до тези, които го обичат. Участването в Ратха Ятра има много благотворен ефект.
Направи ми впечатление, че имаше вярващи от всички възрасти - от старата дама с бастун, до бебетата и децата. В самата колесница се возеше кърмаче. ;)

Возилото бе украсено празнично с гирлянди от цветя. Муртите бяха облечени в най-хубавите си дрехи. Интересно е, че те имат различни облекла и всеки ден ги преобличат. Имат също и различни накити.
Трите мурти представляват от ляво на дясно Баладев, Майа и Кришна. Майа е илюзията, всичко земно, което ни заобикаля.
До муртите през цялото време беше пуджаринът, който извършваше тържествен ритуал.

Пред колесницата вървяха метачи и почистваха пътя на теглещите я.
Изобщо много интересен празник, за особеностите на когото мога да говоря с часове.
Хари бол!
Всички пееха святата мантра, усмихваха се и танцуваха. Имаше нещо омагьосващо в това. Заразително. Пленително. Красиво.
Бхактите (преданоотдадени мъже) свиреха на автентични музикални инструменти като мирданга и каратали. Носеха роби, наречени дхоти. Женените мъже се обличат в бели дхоти, а неженените в шафранови. Повечето си бръснат главите, оставяйки малко снопче коса на върха на главата, наречено шикха.
Матхаджите (преданоотдадени жени), облечени в разноцветни сарита, раздаваха сладки на минувачите, спрелите се да погледат, и изобщо всички хора наоколо. Празник беше!
Общината и полицията съдействаха през цялото време за безпроблемното протичане на церемонията. Забелязах, че гражните станали случайни свидетели на събитието, го наблюдаваха с интерес. Бяха настроени приятелски и дори се интересуваха какъв точно е празникът и какво символизира.
Идеята е, че ако през годината хората не са имали време да отидат до храма, в този ден Кришна излиза по улиците на града, за да е близо до тези, които го обичат. Участването в Ратха Ятра има много благотворен ефект.
Направи ми впечатление, че имаше вярващи от всички възрасти - от старата дама с бастун, до бебетата и децата. В самата колесница се возеше кърмаче. ;)
Возилото бе украсено празнично с гирлянди от цветя. Муртите бяха облечени в най-хубавите си дрехи. Интересно е, че те имат различни облекла и всеки ден ги преобличат. Имат също и различни накити.
Трите мурти представляват от ляво на дясно Баладев, Майа и Кришна. Майа е илюзията, всичко земно, което ни заобикаля.
До муртите през цялото време беше пуджаринът, който извършваше тържествен ритуал.
Пред колесницата вървяха метачи и почистваха пътя на теглещите я.
Изобщо много интересен празник, за особеностите на когото мога да говоря с часове.
Хари бол!
Дано не ти прозвучи тесногръдо, обаче ме ужасява идеята, че става въпрос за българи-кришнари. Явно не съм достатъчно свободомислеща.
Религията е въпрос на много личен избор. Лично аз още не съм намерила своята, но затова пък уважавам всички останали. Предпочитам да смятам, че Бог е един, въпреки многото му имена.
Сякаш не е най-важно дали го наричаме Аллах, Кришна или Буда, а това, че има на кого да се помолим при нужда, че има в кого да вярваме, когато нищо друго не ни остане и че заради някого се опитваме да бъдем добри.
1. Религиозна група, която се е отделила от официалното религиозно учение;
2. Сбор от лица, които са привърженици на секта;
Обществото за Кришна-съзнание е признато по света за автентичен представител на духовната култура и традиция на Индия (това, което не съвсем точно е наричано "Индуизъм").
В този смисъл, как понятието "секта" и "сектантско" се "вързва" с дейсността на Обществото за Кришна-съзнание, като автентичен представител на Вайшнавизма (почитане на Бог Вишну като Върховен Бог)?
Пак в този дух: Будизмът, Излямът и т.н. не-християнски религии нали няма да ги причислим към "сектанстките общества", колкото и "далечни" да са ни те?
И да отговоря предварително: Да, аз съм последовател на Общетсвото за Кришна-съзнание в България...
Това е "стандартен" отговор, нещо като заучените положения при пряк свободен удар във футбола.
Ти си последовател на Кришна съзнание, аз на Християнството, която е и официалната религия в България. От тази позиция може да се допусне, че религиозното общество Кришна е секта, защото няма нищо общо с християнските догми и традиции. Само един пример, поправи ме, ако греша, но кришнарите медитират (тоест при тях религиозното преживяване е насочено навътре към себе си с цел самоусъвършенстване), докато християните практикуват молитва към Бог. Но, не искам да акцентирам върху различията, нито да противопоставям едното на другото.
По-скоро, обективно погледното в България има няколко официално регистрирани религии и религиозни течения, извън официалната религия в България - Християнството. Разбира се, Ислямът, Католицизмът са сред тях. За Индуизмът не съм запозната, тъй като никога не е представлявало интерес за мен, но допускам, че има в България общества с официална регистрация. Вероятно и Кришна-съзнание е получило такава официална регистрация в страната ни под формата на фондация или друга нестопанска организация.
Всеки сам избира, каква истина да следва, или да следва Истината!
2. Допускам, че по презумпция говориш за Източното Православие (пишейки, че си Християнка), като една от възможните доктрини на Християнството. Източното Православие е "Традиционно", а не "Официално" изповедание в България. Законът за Изповеданията преписва Конституцията, ползвайки този израз: "Традиционно". Това бе направено от законотворците от желание за реверанс, но сдържано, имайки предвид, че натам, на където сме се запътили (ЕС) не може да има ГОСПОДСВТАЩИ религии, под формата на "официални"... Така, изразът "традиционно" се изпразни от правно съдържание, тъй като не съдържа правни норни, а по-скоро залага не дотам прецизни от историческа и културна гледна точка, рамки. Аз ползвам израза "официално" в смисъл, че е официално признато от държавата и законите, като юридическо лице - религия (или изповедание) - регитсрирано по Закона за Изповеданията, равноправно с всички останали религии, имащи този статут.
3. Много съм благодарен за толерантността ти! Това основния залог за нормален диалог на тази тема.
С това разяснение по т.2 направо ме ограмоти с терминологията. Но, хайде да не си затваряме очите и да признаем, че всяка по-голяма религия се бори да е господстваща в световен мащаб... Така че, документално ще ги натъкмим нещата за пред ЕС, но в сърцевината си, кой би могъл да попречи на влиянието (или господството) на една или друга религия?!
Да, това е сериозен проблем, съгласен съм. Но той е извън нашите възможности да го разрешим (за съжаление). Лошото е, че стремежът към "влияние и господство" в по-голямата част от случаите означава едно: Стремеж към официализиране и сратсване на дадената религия с държавата и нейните властови структури.
В този смисъл, аз лично подкрепям идеята за секуларната държава. Религията трябва да е отделена от държавата.
Силата би следвало да дойде от чистотата, а не от властта...