Един студент в Америка - какво стана с него за четери седмици

Прединият път писах за работата и дома ми.
Сега да кажа какво става и около мен.
Работим си тука. Засега съм на две работи само през вечерта. Първата ми работа е в заведението за бързо хранене, а втората ми е в един magazin като Била. Работя на втората, когато почивам на първата. Така вече през всичките вечери съм зает.

Бях ви обещал да ви разказвам как съм се убедил, че всяко добро дело остава наказано. Приказката беше друга, но нарочно я казах по този начин.


В сутринта в която бях писал предишния си постинг, чаках марито да свърши работа. Бях седнал в лобито, пиех фанта и гледах новините. Тогава видях една възрастна жена, която тъкмо си даваше поръчката. Тя си я даде и отиде да седне. Ама беше сигурно поне на 70 години. Когато закуската и беше готова и я извикаха, аз без да се замлися какво правя станах от мястото си, взех и таблата и я занесеох до маста. Тя ми се усмихна много любезно и ми каза "благодатя млади момко". Аз и казах, че няма за какво и да заповяда пак. Тогава се върнах отново до бара(по принцип е фронт desk. не знам как да го преведа на български) да питам Марито колко време още има. Погледнах надолу за момент и видях 25 цента на земята.
Естествено, че ги взех, но ми направи впечатление, начина по който ги намерих и начина по който действах. Напълно импулсивно без да се замисляш защо правиш дадено нещо и как го правиш.

Друга интересна случка е, че се видях с най-добрият си приятел от България. Миналата година, той дойде в Америка и не се върна отново. За радост града в който е е на около 3 часа път от моя.
След като пристигнах тука нямах време да му пиша майл. Най-накрая на 3тия или на четвъртия ден вече се реших и му пратих координатите си. Тогава легнах да спя. Докато спяхме телефона извъня на няколко пъти. По принцип не го вдигаме, защото много рядко търсят нас(най-много Нанси да се обади да ни предаде нещо). Този следобед обаче го вдихнагме 2 пъти. Първият път беше някакъв американец, който търсеше Нанси. После телефона извъня още на няколко пъти, но не го вдигахме, а отново заспивахме. При четвъртото поредно извъняване Марито вдигна телефона. Аз в прсъниса се усетих. Тя тогава ми го даде и каза за теб. Аз го взех и разбрах, че ми се обаждат от работата. Говорят ми там някакви неща и споменават, че някакъв Коста искал да говори с мен. Аз още спящ не мога да разбера какво става. В главата ми започват да идват някакви предчувствия, но в предвид състоянието ми в което бях в момента. Тогава машинално казвам ОК и чувам брата Коста по телефона.
Изведнъш се събудих и се зарадвах много. Той ми каза че е там, аз му казах, че сега идвам. Скочих, взех колелото и бегом към работата. Там се видяхме и разбрах, зче той по принцип си имал свободен ден и решил да ме намери. Качил се на колата и поел към Дестин. Като пристигнал тука ме търсил на мястото, в което работих миналата година. Там му казали, че имали 2ма Янковци, но нямали Иван :). Търсил ме е и на сегашната работа, но от там отказали да му дадат лична информация за мен. Тогава той пообиколил малко града и магазините. Каза, че на където и да се обърнеш навсякъде българска реч.

Часта от тука насетне я пиша няколко дена след като съм написал по-горното. Вече имам и 3та работа за през деня. Тя е на още един magazin. Там съм в складовото помещение. За жалост ми промениха графика на първата и сега не знам как ще ходя на втората :) Ако ми позволят да ходя когато мога.... Ще видим...
Покрай работите в магазините научих доста за магазините тука, но ще пиша сравненията в отделен постинг, защото са доста. Засега съм бил само 1 ден в Таргет (така се казва магазина, в който работя през деня). Като равносметка всичко се оказва, че в момента работя всяка вечер и няколко дена от седмицата. Ако започна да се уморявам ще се откажа от някоя от работите. Дано да не става. Стига с лирическите отклонения обаче.

Както казах брата Коста дойде да ме види. Живот и здраве да се видим отново, което сигурно ще стане. Тогава дано да е за по-дълго.
Една сутрин с Марито се събудихме много рано. Беше се получило така, че почивахме в бургера вечерта и за другия ден нямахме никакви планове. Предния ден си бяхме легнали рано през деня. Бяха ни се насъбрали около 14 часа сън. И така де, след 14 часово спане станахме около 3 АМ. Гледахме малко класациите по музикланите им телевизии. Тука MTV е пълна боза. Музика само вечер и то въртят няколко песни само. ВХ1 е другата им музикална. Тя е малко по-добре от MTV. Там пускат музика и сутрин и имат повече песни. В момента най-много ми харесва една на Мери Й Блидже и У2. Някакъв ремикс от преди. Освен нея има и няколко рок парчета, на които в момента не знам името. Имат и един канал за черна музика. Той се казва BET. Като останалите пуска музика главно вечерта. През деня дава сериали с черни и шоута.
Едно от шоутата по MTV представлява нещо като нашето шоу, което едно време беше с водещ Део. Не помня името му, както и дали още го има. В това шоу кацвхат 5 момчета примерно в едина каравана (не от ремаркетата, а от тези, които са вградени в колата :)) Тя естествено е нарисувана с надписите на шоуто. Закарват тази каравана на някакво място. Там чара примерно едно момиче. Момчетата започват едно по едно да излизат и момичето си избира някое от тях. Повечето пъти се чува следващият и това момхе се прибира в караваната отново. През това време останалите са насядали на един диван и си говорят и обсъждат всякакви глупости. Ако момичето си избере някой, започват да се броят едни мминути колко време са заедно. Ако момчето не хареса момичето обикновено си говорят около 50 мин. Момчето казва, че не я иска, отказва се от нея и взема толкова долара, колкото минути е било с момичето. Това което ви казах преди малко беше само пример. Интересното на това шоу е че в него има двойки от всякакъв тип - момиче-момче, момче-момиче, момче-момче, момиче-мопмиче. Тези последните 2 са най-интересни :) Нямат никаква срама да се целуват пред камерата. Обикновено при момчетата става така, че докато чакат в караваната вече са се харесали, потупнали са се няколко пъти по задните части и са си определили срещи :) Големи перверзници. Последния път примерно този, който трябваше да избира скъса еин още в началото. Той като се върна в караваната един го утеши и му вика: "Не се притеснявай, еди кога си ще излезеш с мен. Намирам те за доста привлекателен." Честно да си призная това ми е гадно и не го гледам, ама марито.... Аз гледам момиче-момиче..... абе лигави работи... не са за мене..

Че тази вечер гледахме класъцията по ВХ1. На първо място в момента в Америка е някаква си Дикси Чикси. Решихме да излезем навънка да гледаме изгрева на плажа. Качихме се на колелетата. Тръгнахме. За да стигнем до плажа обаче минаваме покрай баровския квартал на богатите. Нагледахме се на коли и къщи. Тогава видяхме една къща, която нямаше ограда и Марито каза, че миналата година минавали през нея да ходят до плажа. Реално се минава между тази къща и съседната, след което излизаш на плажа. Паркирахме колелетата, отидохме. Видяхме доста корабчета, един голям плосък рибок, който се движи близко до дъното, и на който му забравих името (много забравям днеска. Не съм рибар и не разбирам от риба.) Беше красиво като се изключи това, че един висок хотел пречеше да се види наистина изгрева. Иначе небето беше точно по мой-вкус - няколко облачета с различни цветове и интересни форми.

На другият ден бяхме на интерво за работа. Става въпрос за Таргет. Първо отидохме до магазина, после попълвахме един час въпроси какво бихме правили ако еди какво си.. После чакаш до компютъра някой да ти се обади по телефона и да те извика. Да ама сега се сетих, че това всъщност се случва на 3тия или четвъртия ден от пристигането ни тука, не в деня след изгрева, но както и да е. Дойде едно булче, извика ме, взехме да си гоовирм малко. Тя накрая вика ще ти се обадим допълнително. Дори се върна да ми вземе телефона за втори път. На Марито интервюто протича почти по същия начин, но на нея и казват ела еди кога си еди в колко си часа. Тогава аз си викам, абе тука има нещо. Май не искат да ме вземат. И тогава вече идва дена след залеза :))
Въпреки, че са извикали само Марито решаваме и аз да отида и да се направя на ударен. Отиваме, на нея веднага и намират документите. На мен не могат, но казват, че нямало проблем, принтират ми нови и отново съм на интервю. Този път разбирам за какво май са ме скъсали. Желаната от мен позиция, не била налична. Да, ама каката на първото интервю не ми каза това. На новата кака от второто и казвам, че това не е проблем за мене и мога да работя на всяка позиция. Тя ми определя нова и продължава да ме пита какво бих правил ако еди какво си и някакви подобни въпрси от сорта на последната гадна ситуация и какво съм направил в нея. ОЧудвам се от къде ми идват толкова много думи, казвам и се радвам, на мислите, които няма как да бъдат по-точни при наличните ми условия. Накрая показвам български интелект и американска усмивка. Превзетото приятен ден придружено с лигава усмивка :) и хайде на трето интервю.

На него вече всичко беше ОК. Веднага ми намериха документите. Определиха ми къде ще работя, кога и колко чте вземам. Пратиха ме на тест за дрога и трябваше да чакам да се обадят да ми насрочат ориентация. Какво се случи на ориентацията мисля да ви пиша в следващият постинг за сравняването на магазините, защото бях на ориентация и в другия magazin.

Отидохме до една къща, която се оказа, че било клиника. Не е като нашите грозни поликлиники и болници, които сами при вида си те разболяват. Тя обаче не работеше, защото този ден беше празник. Ден я на загиналите, който повечето американци, които питах не знаеха защо се празнувал. Аз обаче знаех (бях го гледал по дискавърито преди няколко дена :)) Исках да гледам сеири и да им се наслаждавам :) Май дори нито един не ми даде отговор. Никoй не знаеше защо се казвало така и какво се празнувало и какво било станало на тази дата. А то всъшност е ден на загиналите американски войници или нещо от сорта.
Отидохме другия ден на в клиниката. Там един намръщен чичко ни даде едно шишенце и ни пради да го напълним в тоалетната. Напълнихме го. Аз дори специално заради него цяла вечер не бях пишкал за да имам какво да пълня. Само където не преля шишето :) Бях се пристарал. Поне не го опръсках и си беше като чсто ново. Нашия човек си сложи едни ръкавици, преля шишето в едно по-малко, залепи лепенки на по-малкото и ми даде да напиша името си на лепенките. Ама беше трудно да се пише на шише де. Защо не ми беше дал лепенките да ги надпиша преди да ги залепи.. През цялото време беше намръщен.... При тази работа... Ама и колко ще взема пък :) Поне ми каза чао и се усмихна. Макар и фалшиво. Карай. При Марито мина по същия начин със същата фалшива усмивка.

Междувременно отидохме да кандидацваме за третата ни работа. Може малко да се поубъркате с цифрите. В момента и аз съм объркан и не знам коя коя е. Първата ми по принцип е бургера и е през ноща. Втората ми е Таргет и ми е през деня. Третата ми е ВинДикси и ми е през вечерта когато не съм на работа на първата.

При третата работа отново има тест с около 100 въпроса на които казваш до каква степен си съгласен с нехсто си. Ние обаче си бяхме направили теста предварително от къщи. Оставаше ни само да отидем да видим дали сме удобрени(преди малко стоях около 2 мин и се чидих как се превежда думата апрове на БГ(демек одобрени)). Отидохме. Питаха ни кога сме свободни да работим. Ние обаче не знаехме, защото чакахме да си видим графика от първата и да разберем какво ще стане със втората. От това зависи дали ще работим през деня или през ноща. Ако е през деня ще можем да правим повече часове и ще сме на пълен работен ден и ще вемаме повече на час. Сега сме на не-пълен и вземаме с долар по-малко. Не знаехме. Чевоека каза, като сме готови с графика си да му кажем. След няколко дена му казахме. Той каза чудесно, подписахме няколко документа и същата вечер вече бяхме на работа. Тя се състои да нареждаме стоките из магазина и да го подготвим за през деня. Ако не се лъжа бяхме запоцнхали работата през деня, в койот пусках последния си постинг, в който писах за хамбургерите... Абе една каша ми е в момемта в главата.

Няколко дена по-късно се обадиха от Таргет пък и казаха, че вече имали резултати от тестовете и еди кога си да отидем на ориентация...

Междувременно си имахме малки проблеми в квартирата. Те не ни засягаха пряко. Може би знаете, че в стаята с компютъра имаше други българи. И те като нас са в САЩ с договор от бургера. Това означава, че това им е първа работа и трябва да се съобразяват с нея. Обаче наще хора като дойдоха си намерха работа на една бензиностанция, в която има плащаха по-малко, но за сметка на това правеха повече часове и накрая като ударим кантара само от там вземат колкото аз от 2те работи. Заради тази бензиностанция те отказаха да ходят да работят в бургера. От там се ядосаха. Казаха, че ще им откажат визата и че ще им пратят емиграционните. Наще им казаха, че имат право да си сменят първият работодател. Скараха се с Нанси(работодателя ни в бургера от миналата година и настояща хазайка) и след няколко дена кавги напуснаха къщата. При тръгването едноото момиче взе колелото на Нанси от гаража, което пък е били на една българка живяла в къщата миналата година. Нанси каза, че това било кражбва и че ако не го върнела щяла да каже в Полицията... Засега не знам какво става с тях, колелото още го няма. Не съм и говорил с Нанси да я питам какво става с визите им...
Предадох ви историята така както се случи пред мен. Не знам повече подробности и кое как е. Поради тази причина не искам и да вземам страна. Само не съм сългасен с това, че взеха колелото и все още не са го върнали. Само един коментар по върпоса - Българи!

На тяхно място дойдода 3 момичета, които също като нас и тях са с договори от миналата година. В началото тя се бяха настанили временно в хола, докато си намерят място къде да живеят. След напускането на останалите те се преместиха в тяхната стая. Днес си заминаха. Точно преди няколко часа.

Днес имаше и много красив изгев. Един от най-красивите, които съм виждал някога. За жалост си бях оставил апарата в къщи, от страх да не завали дъжд и да го намокри. Както знаете в момента около нас има тропическа буря Алеберто. Заради нея има и доста облаци. Неск се беше получила малка пролука по време на изгрева, което направи така, че за 3-4 мин беше огратя една дълга улица. Нищо друго. Сякаш огромен прожектор осветява улицата по цялата и дължина, докато навсякъде наоколо е мрачно. И на края на тази улица е разположен строящ се хотел. Той беше огрят от светлината само до половината си височина. Беше невероятно наистина. Нямам думи да го опиша, както и снимки да ви покажа :(((((( Като си спомня още ме е яд.
Иначе бурята минава в страни от нас. Засега е валяло дъжд само 2 пъти за около по час. Съвсем обикновен летен дъжд, каквито имаме много в БГ. Иначе бурята е малко по-интересна от останалите, защото минава по диагонал по протежението на САЩ и ще премине през доста голяма площо. Освен това при пристигането си във северната част на Флорида се среща с някакво си течение там, което щяло да я усили да стигне чак до Вашингтон.

Друго по-интересно около мен не се сещам. Тази година бачкам малко повече от миналата. Надявам се накрая да не съм намразил америка. За жалост имам "радоста" да работя и нощни смени. Хората, койото работят таквя смени са малко по-различни от останалите. Като се вземе в предвид и вида на работите ми си правете сметка с колко интелигентни хора общувам. Особено на третата работа едвам ги трая. По цяла вечер мълчът. Има един бивш военен, който е много пекан, но засега съм работил само 1 път с него. Доста си поговорихме. По време на почивката дори ходихме в колата му га дледаме филм. Падна един екран от тава му и гледахме ДВД. Озвучаването беше почти като в кино салон с мнoгoто колони около мен. Освен него има и още едно момче, което в началото изглеждаше много страшно с обиците си и тотаировките навсякъде по него , които бяха в унисон с голата му глава. Само един пречупен кръст му лупсва. С него си говорим по някога. Всъшност е доста пекан и сигурно ще станем по-близки(без нечисти помисли :)). Остналите са пълна скръб. Дори не им знам имената, но не ми и трябват. Едната е на 19 години, има бебе и живее с другия ми колега, на който не знам името, който не е и баща на бебето. Това го знам от John(ДЖон) (момчето с тотаировките). Те с никoй почти не си говорят. Абе особняви отвсякъде. На бургера пък съм с едни от доминиканската република. Те са в със същата програма, както и българите. Да ама да знаеха повече английски. Там поне е по-весело, защото си говоря с Марито и персонала от миналата година. Там американцките са по-готини отколкото тези в магазина. (преди малко направих няколко снимки на облаците навънка.едни тъмни такива с оранжеви оттенъци). На втората работа нещата са по-различни. Всички са много приветливи и приятни хора.

Стига толкова че стана много дълго. Това съм го писал на няколко пъти. Всеки пък като имах време и стаята с компютъра беше свободна. Ще ви държа в течение какво става около мен, както и ще се опитвам да разсъждавам за живота около мен. Наистина е доста по-различен от този в БГ и има много за писане, само да ти идва навреме какво.