Часът на теменугите
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъкла…
Само публикациите на marsi71 от всички общности.
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъкла…
Разкажи ми... С пръсти синевата нарисувай. Слънчевите зайчета по кожата ми с устни укроти, да не избягат. в дланите ми сгушено доверие топлината на косите търси. И се давят в плиткото на чашата непознати чувства - усеща…
Разкажи ми... С пръсти синевата нарисувай. Слънчевите зайчета по кожата ми с устни укроти, да не избягат. в дланите ми сгушено доверие топлината на косите търси. И се давят в плиткото на чашата непознати чувства - усеща…
Следи от гълъби и наранено сиво... Мълчание по пръстите затиснали през чашите ненужни спомени....
...
Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост ...
Разлива сладко съвършенство приспания следобед.... женственост отвъд физическия допир, ...