Часът на теменугите
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъкла…
Само публикациите на marsi71 от всички общности.
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъкла…
Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост ...
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна Тя седеше скрита в сянката на ъгъла-удобно местенце,хем си невидим,хем всичко що става по две барем улици чуваш – къде клюка,къде разправия,къде седенкарско меропри…