последния влак за никъде..

да изкарваме дните си тъпо да отливаме от пусто в празно
да излизаме с непознати това е нашето ежедневие..
гледаме към слънцето грешим го със луната
мъничък проблясък че нещо ще се случи..
на пук на теб обаче сенките ни наближават
те носят това от което се нуждаеш но не смееш да мечтаеш..
май досега трябваше да ти кажат
май досега трябва да са те стигнали..

толкова неща не искам аз да кажа
нали се сещаш -- трябва ми муза..
толкова неща не искам да направя
обаче твоят път е и моя така че продължавай..
получи ли писмото това което не изпратих
аз съм във нещастието си сам и търся
нещо което не искам да намеря
защото когато го сторя връщане няма..
давам ти това казвам си на себе си
давам ти това и нищо повече..

пишем имената си във сиво и черно
после изчезваме яко дим..
винаги знам къде да те намеря
защото огън гори в твоите очи..
качвайки се на последния влак за никъде разбирам
че ще те видя някога приблизително никога, но дори
в болните ми фантазии не мислех че стане така..
отлитам сега.. аз.. леко бездарно поетче.. хлапе..

давам ти това казвам си на себе си
давам ти това и нищо повече..

всъщност даже не съм се старал да превеждам точно :) ей така ми дойде.. отръки дет се вика.. всъщност.. нещо като загадка -- кой е изпълнителят и как се казва парчето..

малко ще подскажа.. не-особено леко извратен чил трип-хоп..

неведоми са пътищата божии е най правилния цитат за случая, защото парчето което слушам вече повече от час може да депресира някой.. ама мен ме изпълзва с позивтивизъм..

ах тези дистортнатни китари.. и този tricky-like вокал.. мале.. как ме надъхват.. точно ми създават муза за някво извратено писане.. как да кажа.. бтв онова за бате сталин го писах слушайки това :) и кожата на един коук глава 8.. който не я е чел -- да бяга в литературата :)

някои определни фрази.. така добре ми се запечатват в главата.. ахх.. трип хоп.. не напразно се казва така :)))

абе.. 1 без 20 е.. що не спа?!?

шшш.. joneff броди..