след изключително лек и ненатоварен работен ден, изпълнен с оргии с непълнолетни девици на някое райско кътче, аз се оттеглих в моят просторен пентхаус, на върха на Съкънд Дунав Стрийт Билдинг и се наслаждавах на гледката..

някъде между второто и трето мартини сервирани от голата ми лична асистентка в моята глава се прокрадна гениална мисъл -- осени ме истината за това какво искат жените.....

тия дни.. леле колко са хамави тия дни..
все ще пиша.. и все пиша..

това пак е в многолицева ти-форма...

супер ми е тъпо.. ама супер.. в смисъл не супер тъпо ами някво никво.....

та спя си аз .. сънувам някви си мои неща -- звук, картина, цвят -- пълен пакет обслужване.. обаче някак си някои от звуците нямат място там.. как да кажа.. не са от съня ми..

...

за това как ги виждам нещата тогава когато съм ги писал.....