Великден и децата на Бог
Не знам защо, но напоследък се улавям, че когато ми е тъжно или ми се случват житейски несполуки мислия за благородни дейности. Аз по принцип много обичам да мисля за социалните проблеми на обществото, но в такива моменти ставам особено чувствителна на тази тема. Тя е и едно от нещата, които не ми позволяват да падна в черната дупка.
Страшно много обичам децата и ми става много мъчно за тези мъничета, които са без родители и ще трябва да отпразнуват поредния празник сами, т.е. в тяхното голямо семейство – приюта.
Преди години посещавайки зъболекаря, чух разговор между две възрастни жени. От него стана ясно, че едната жена всяка събота и неделя взима едно момиченце – сираче – от приюта. Осигурява му здравни грижи, забавления... Когато момиченцето излезе от кабинета, то беше на 7-8 годинки, очевидно изглеждаше щастливо и имаше хубава рокля и нови обувки, които жената му е купила. Разчувствах се и много се зарадвах, че все пак има милозливи хора.
Този случай е и повод сега да Ви предложа нещо, което не знам как ще приемете.
Предлагам няколко неща и всеки да помисли, кое от тях може да направи:
- да вземе едно малко детенце от сиропиталището за празника и да му подари няколко щастливи мига в едно истинско семейство
- пак да се организираме, но не с играчки, а с козунаци, кифлички, кисело мляко и шарени яйца да посетим някой дом (кой откъдето е – по градове, защото едва ли всички ще могат да се мобилизират до София) и да зарадваме дечицата с внимание
- същото предлагам и за някой старчески дом – да осигурим програма и великденска трапеза, да станем приятели с тези хора в последните дни от техния земен път.
Какво ще кажете? Съгласни ли сте?
Аз смятам да взема едно детенце от интерната в Бургас и въпреки, че нямам много голяма финансова възможност да го направя щастливо за празника. Ще боядисаме заедно яйцата, ще приготвим трапезата, ще го заведа да гледаме “Иисус за деца” и ще се забавляваме.
А ето тук можете да прочетете някои мои мисли по темата.
Страшно много обичам децата и ми става много мъчно за тези мъничета, които са без родители и ще трябва да отпразнуват поредния празник сами, т.е. в тяхното голямо семейство – приюта.
Преди години посещавайки зъболекаря, чух разговор между две възрастни жени. От него стана ясно, че едната жена всяка събота и неделя взима едно момиченце – сираче – от приюта. Осигурява му здравни грижи, забавления... Когато момиченцето излезе от кабинета, то беше на 7-8 годинки, очевидно изглеждаше щастливо и имаше хубава рокля и нови обувки, които жената му е купила. Разчувствах се и много се зарадвах, че все пак има милозливи хора.
Този случай е и повод сега да Ви предложа нещо, което не знам как ще приемете.
Предлагам няколко неща и всеки да помисли, кое от тях може да направи:
- да вземе едно малко детенце от сиропиталището за празника и да му подари няколко щастливи мига в едно истинско семейство
- пак да се организираме, но не с играчки, а с козунаци, кифлички, кисело мляко и шарени яйца да посетим някой дом (кой откъдето е – по градове, защото едва ли всички ще могат да се мобилизират до София) и да зарадваме дечицата с внимание
- същото предлагам и за някой старчески дом – да осигурим програма и великденска трапеза, да станем приятели с тези хора в последните дни от техния земен път.
Какво ще кажете? Съгласни ли сте?
Аз смятам да взема едно детенце от интерната в Бургас и въпреки, че нямам много голяма финансова възможност да го направя щастливо за празника. Ще боядисаме заедно яйцата, ще приготвим трапезата, ще го заведа да гледаме “Иисус за деца” и ще се забавляваме.
А ето тук можете да прочетете някои мои мисли по темата.
Ако решите нещо за домовете, ще участвам.
Лейди, теб поздравявам за прекрасната инициатива. Ти си много добър човек :)