Времето
Времето е...
Само публикациите на goldie от всички общности.
Времето е...
Като започне новолуние и започват дъждовните дни, но да са 2-3 го разбирам, а като са цели 2 седмици ми идват в повече.
Сигурно сте чували израза: „всеки луд – с номера си”. На мен ми е любим,
От 10 години идвам на Олимпийската ривиера, но ....
Гледам туристите, а и местните тези дни и най-различни мисли ме нападат, но като че най-често ме спохожда тази: „Чертаем си граници в душите от рождение още и без граници не можем да живеем”.
Случвало ли ви се е да си казвате: „ В предишния ми живот сигурно съм бил/а...Клеопатра, Цезар, куче, котка или пържена рибка” или някой друг да ви го каже.
Понеже още си тормозя душата с онази книга „Пътят на интуицията”, сега трябва да разкажа 2 случки за интуитивни прозрения. Затова ще разкажа единствения сън, които помня и едно от моите суеверия.
Това е случка с едно палаво дете, което много обича да дразни майка си. Разказвам я във връзка с интуитивния си дневник, които стана блогърски.
Наскоро прочетох тази мисъл: „Приемаме стреса за нормално явление.” И реших да се позамисля.