Няма го


Крача самотно по тротоара. Него го няма. Търся го с очи .... дали няма да го видя по случайност? Имам чувството, че го виждам непрекъснато .... но не, не е той ....

Приятелките ми много са ми се чудили колко държа на него. Как да кажа .... не можех без него. Той беше сякаш част от мен. Мое продължение. Караше ме да се чувствам свободна .... независима .... Наистина, единственото нещо, от което бях зависима, беше той....

Само той.... Някой (някоя) ми го открадна! А всъщност нещо не беше наред от известно време насам. Нещата не вървяха .... все нови и нови малки проблемчета ..... но аз нали го познавам добре, познавам всичките му особености .... Не, не казвам, че е перфектен! Има си свойте недостатъци .... имаше! Но аз си го обичах....

Знаете ли, аз .... всъщност от самото начало знаех, че един ден този ден ще дойде. Че ще го загубя .... но някак не мислех, че ще е точно в този уийкенд... Тази събота и неделя заминах за Саарбрюкен. Той остана тук. За последно го видях пред института ми.... И тогава дори и не подозирах, че този път ще е последен...

Какво ли не съм изживяла благодарение на него.  Той беше стабилен, можеше да се разчита на него. Къде ли не съм била с него .... защо изчезна от живота ми ... просто така? Къде ли е сега?  ....А дали не  можеше да направя нещо?  Да го задържа .... Но няма смисъл да мисля сега за това. Честно казано не знам как бих реагирала ако го видя пак някъде. Ей така случайно на улицата. Не знам. 

Пътувам с автобус .... ах, как не харесвам автобусите! Знам, сега поне имам достатъчно време за губене в този автобус да пиша истории. Защото него го няма....