без...

На теб ти вярвам, но на времето немога. Ще видиш, че щекажеш слепи думи и може би в страха си, че ме губиш, ще хвърлиш чашата срещуми, ще ме удариш, аз навярно ще извикам разбрала, че ръцете ти са груби, а некато преди грижовно тихи. Ще видиш, някой ден ще се събудиш, ще са студенисините завивки и ти ще пожелаеш да си с друга. И всичките ни чувства щеизчезнат, ще се разплуят лепкаво-презряли, ще се разбъркат картите небесни, щемразиш вече сок от портокали и цялото ни минало съвместно. Ще видиш, аз съмсигурна и зная, че да обичаш не е никак лесно, че любовта по някакво проучваниетрае до 4 години и изчезва. И всичко става толкова болезнено  усетиш ли, че почваш да играеш като актьорвъв някаква пиеса с декор една и съща стая, с легло, котлон, прозиращи завеси,жена, деца, живот по разписание... И, моля те, кажи, че нямам право, кажи ми,че аз съм оная с която искаш вечно да останеш и аз ще се опитам да забравя завсякакви статистики и целия объркан ред от мисли ще забравя. И не мълчи насрещами, а убеждавай ме, че съм напразно черногледа, че имам още за доразгадаване,че скука няма как да те обвземе, когато останем единствено двамата. И сприразчетеното време секунда преди да настъпи раздялата.