+5 7 гласа

Аз - продължение

Седнах пред компа, за да напиша продължението, както ви обещах. Жена ми успя да изведе бебето на разходка – времето, като че ли е подходящо. Лабилно е като психиката на редовия български данъкоплатец. Но за момента ни се стори добре.

Трудно се предвижвам с тези патерици. За малко да се пребия докато си пускам колонките. Риска си струваше – по радио Мила-голд пускат Deep Purple...

Мислите ми се реят като „... дим над водата...“ докато се чудя как да започна.

Ами лятото, след като започна ремонта, купуването на мебели и оглеждането за подходящо семейно возило, решихме, че малко пари, допълнително няма да са ни излишни. И така започва прекрасния месец Юни. А аз започнах работа в прословутата фирма „...“, която неща да назовавам, за да не и правя безплатна реклама. Не го заслужават.

Защо напуснах след един месец ли?

Работата беше много интересна и динамична. Но шефа на фирмата беше идиот. Има хора, които просто не са предопределени да управляват нещо по различно от селски хоремаг. Без да се обиждат хората продаващи в тези прекрасни оазиси на спокойствието, зелената асма, бирата с пяна и евтината скара от месо. Не. Те са прекрасни, добродушни хорица – обичам ги. За тези, които не знаят, хоремаг е селската бакалия, в която се продава всичко и тя служи и за кръчма и за пенсионерски клуб, и ... И за място където момчетата от града си почиват след дългия и изморителен път в автобуса (влака)...

А моя шеф си беше просто некадърник. Изгони си всичките знаещи хора, а новите като мен така и не успя да обучи. Постоянно беше недоволен от нещо. И викаше. Крещеше и риташе кашони. Ругаеше.

И накрая ми плати 370 лева. Излъга ме. Работих му съвестно от 8 сутринта до 9 вечерта. Преведох му сайтът на фирмата от български на английски и всичко това за жълти стотинки. Все пак научих нещо много важно. Да не се лъжа, че костюмар + лъскав офис е = на свястна работа. А и това, че е в Лозенец нищо не значи. Надявам се да е фалирал.

Напуснах.

И вече знам много.

Например, че в България е пълно с некачествени и опасни стоки. Те не би трябвало да се продават. Въобще как са минали границата без необходимите сертификати за качество за мен си остава загадка. Почти загадка. В България може да постигнеш всичко стига да имаш достатъчно пари. И добри познати. Може даже да си построиш къща с морени от Витоша. В резерват. Или да построиш цял лифт. Пак там. Може да превърнеш парк в паркинг или детска площадка в МОЛ.

Парите са сила Брат, този, който ги притежава може да има всичко“ се казва в един мой много любим филм.

Поне тук – това е така.

Юли месец мина неусетно. Празнувахме рождения ден на Биляна по много приятен начин. Водно колело на Ариана, бира в Борисовата градина, вечеря в италиански ресторант и накрая не – романтичен филм, за мое щастие. ;-) Не, че не ги харесвам романтичните филми, но все пак – в името на разнообразието гледахме нещо друго...

Август.

А на 10 септември се роди дъщеря ни. Най – прекрасния момент в живота и на двама ни. Никога няма да забравя как акушерката ми даде да я видя както и щастливия поглед на Биляна в този момент. Не мога да ви опиша как се чувствам.

Не мога, а пък и малката алармира, че иска да и се обърне внимание.

Пак ще ви пиша.

По – късно...