Едно закъсняло признание за едно неизречено "благодаря"
Тя се усмихна. Ама едва-едва, така че той дори не разбра дали му се е сторило или крайчетата на устните й се извиха в странен нервен тик. Искаше му се да е усмивка. Ама истинска, от сърце, а не помрачена от сенките на м…