Писмо до едно Мило другарче
Това е писмо в отговор на въпроса "Мило другарче, ще ходим ли на Джулай във Варна, или да?". За кого е предназначено, няма да обяснявам, то се знае. Но бих чула и други мнения по въпроса със Свободата, Промените, Джулай…
Само публикациите на DianaIlieva от всички общности.
Това е писмо в отговор на въпроса "Мило другарче, ще ходим ли на Джулай във Варна, или да?". За кого е предназначено, няма да обяснявам, то се знае. Но бих чула и други мнения по въпроса със Свободата, Промените, Джулай…
Не, че не уважавам възрастните хора – уважавам всеки, който заслужава това. Бях си обещала да не се ядосвам за глупости повече, но тази сутрин много се ядосах на една бабичка.
Понякога, точно когато забравя за реката, която тече спокойно и мъдро в своето си корито, се случва да ми попадне нещо такова:
Приказка за една Градска фея
Дългият Път все някога свършва. Както лятото – всякога твърде кратко... ...
Нещо, което ме провокира напоследък - пак взето от сутрешното пътуване с трамвай.
Някои стаи са тихи и спокойни, но живи. Още с влизането се усеща живот. Други са мъртви. Сякаш от твърде много проветряване в тях е станало прекалено студено.
Днес си мисля за камъните ми. Моите камъни, които съм събирала с огромна любов през годините.
Понеделникът започва зад ъгъла.
Темата всъщност е за боядисването на яйца.