Камбана
Броехме дните, когато старецът, който ни запозна щеше да се върне, за да си я вземе обратно. Не знаехме, кога ще бъде. Чакахме. И преди два дни той се завърна. Незнайно защо се обади първо на мен. Повика ме и ми каза: "Искам ти да дойдеш с мен! Сестра ти остава тук.".
Ама как ? - смаяно попитах аз.
След половин час стоях на задната седалка на колата ми и пътувахме. Не ми позволи да карам аз, не ми каза, къде ме води. Не се съпротивих! За първи път в живота си! Противно на камбанения звън от многото гласове в главата ми, АЗ ЗНАЕХ със СЪРЦЕТО СИ, че моето пътешествие започва едва сега. Не изпитах жал нито към стария (вече) дом, нито към заключената ми сестра вътре. Цял живот тя живееше с усещането, че е свободна, но в този момент ТЯ РАЗБРА, че всичко, което е правила досега, всичко, което с настойчивата упоритост на по-голямата сестра и убедеността в собствената си висота, един ден ще я приземи в нищото - там, където не й се предлага нищо друго, освен да живее в самота. Сама със себе си. Кой знае, може би ще й хареса ...
Пожелавам ти носталгията ти да е умерена. Аз самата не вярвах, че нещо толкова безплътно като носталгията може да ме държи с толкова железни клещи, вече толкова години...
Иначе аз сестра нямам. :-) По стечение на обстоятелствата една жена в последните 12 години беше свидетел на живота ми - моят лично и на семейството ми. Преди два дни разбра, че заминаваме, а тя остава по ирония на съдбата в нашия дом. Но, сама. И е тъжно, когато човек е живял по начин, който отблъсква всичко и всеки от себе си и късно, много късно избира да върши добро.
Успех навсякъде и във всичко; да срещаш само добронамерени хора!
Аз все ще си бъда тук, където можеш винаги да ме намериш :).
Дано наистина да се радвам на добронамерени хора. Донякъде това ще зависи и от моето отношение, пък то поначало е добронамерено към всички, дори и към моята "сестра". :-) Казват, че в тропиците хората са топли, благоразположени към чужденците и просто искат да те разберат. Дали наистина е така, ми предстои да разбера. Според една статия, която прочетох днес, половината от населението на Земята в момента живеят в тропиците или субтропиците, като тенденцията е броят им да се удвои към края на този век. Явно хората ще предпочитат да живеят в по-топлите страни, за които обаче прогнозите в далечното бъдеще - 2100 г. (няма да го доживея) са за катастрофални ефекти вследствие на глобалното затопляне. Със сигурност децата ми ще видят повече от мен.
Достатъчно самотна се чувствам и е гадно да губиш приятели, когато си далече от всичко, което си обичал...