Хамалинът - човекът, когото виждаш, но не познаваш

Всеки го е срещал, на стълбището, пред входа, до камиона. Носи нещо тежко, движи се бавно, не се оплаква. Погледнеш го за секунда, после погледнеш другаде. А той продължава - нагоре, надолу, отново нагоре.

Професия хамалинът е може би най-старото занятие, за което хората говорят най-малко. Не защото няма какво да се каже, а защото е толкова очевидно необходимо, че сме спрели да го забелязваме. Тази статия е за него - за носача, товарача, гръбначаря и за историята зад гърба му.

Думата „хамал" е по-стара от България

Езикът пази памет, която историческите книги понякога пропускат. Думата „хамал" е пътувала хиляди километри, преди да стигне до нас.

На арабски „hammāl" е названието на занятието носач или товарач. От арабски минава в турски, от турски - в езиците на всички народи, живели под Османската империя. Стигнала е дори до Генуа - средновековната морска република, където местните са я ползвали в диалектна форма, защото голяма част от пристанищните товарачи там са били с турски произход.

България е приела думата заедно с пристанищата, пазарите и търговията. И я е запазила, защото занаятът я е оправдавал всеки ден. Интересното е как думата е оцеляла смяната на три политически системи, две световни войни и преход от планова към пазарна икономика. Езикът е по-консервативен от законите, щом хората продължават да се нуждаят от хамалин, думата не изчезва.

Професия хамалинът - когато носачът е имал повече власт от търговеца

Има погрешна представа, че професия хамалинът е занятие на хора без избор - на онези, за които нищо друго не е останало, историята разказва различно. Хамалите са имали своя собствена организация в Константинопол, нещо като ранен синдикат. Те са пренасяли стоките из тесните улици между хановете, големите складове на търговците. 

Помисли какво означава това на практика: ако носачите решат да не работят - стоката не се движи. Хановете се пълнят, корабите чакат, търговците губят пари. Гилдията на хамалите е имала реална икономическа сила - не формална, не бюрократична, а директна. Спреш ли да носиш, спира търговията.

Тази организация е давала на хамалина нещо, което днес взимаме за даденост - колективна защита. Определени маршрути, определени тарифи, определени правила за кой носи какво. Не е бил изолиран работник на пазара, бил е част от структура. Колкото по-голям е градът, толкова по-голяма е силата на тази структура. А Цариград е бил най-големият град в региона с векове.

Варна, мавуните и социалната съдба на пристанищния носач

Ако професия хамалинът в Цариград е имала организация и власт, в България картината е по-сурова и по-човешка. Варненското пристанище в края на XIX век не е модерна инфраструктура. Корабите не могат да акостират, морето е плитко. Товарите се прехвърлят на лодки, наречени мавуни, и носачите ги приемат на брега. Всичко на ръка, всичко с гръб, всичко зависи от времето.

Над 2 000 души са се изхранвали от пристанището значителен брой за малък крайбрежен град, но работата е сезонна. Когато корабите спрат - хамалинът се връща към лозето. Тази двойственост е характерна за професия хамалинът в България, не е основна идентичност, а стратегия за оцеляване. Пристанището дава доход през активния сезон, земята - през останалото. Човекът е и товарач, и земеделец, в зависимост от месеца.

Носачите по света исторически са пренасяли товари, надхвърлящи двукратно теглото им, многократно на ден. Постоянното носене на тежки товари без достатъчна почивка и хранене води до мускулно-скелетни претоварвания, наранявания и хронична умора. (Изтчник: medrxiv.org — Health Implications of Head Portering, 2025).

А наранявания на рамото и гърба представляват повече от 36% от всички трудови наранявания, довели до отсъствие от работа, като основните причини са свръхнатоварване и кумулативна травма. Тялото на хамалина плаща цена, която нито тогава, нито дълго след това е била компенсирана с каквато и да е социална защита.

Защо професия хамалинът оцеля там, където другите занаяти изчезнаха

Дрондарството - разбиването на козина с дрянови пръчки изчезна. Мутафчийството - изработването на изделия от козина, също изчезна. От някога многолюдното съсловие на мутафчиите е останал един-единствен човек. (Източник: standartnews.com — „Невероятната история на последния мутафчия")

Тюфекчийството, шапкарството, бубарството - занаяти, за които днес се говори само в музеи. (Според статията: bgonair.bg — „Кои са изчезващите български занаяти?")

А професия хамалинът - жива е.

Защо? Защото мутафчията е правил нещо, което машината може да замени. Хамалинът прави нещо, което машината може да улесни, но не може изцяло да поеме - поне не в градска среда с тесни стълбища, стари асансьори и несъразмерни мебели.

Пианото на шестия етаж без асансьор е проблем, който нито дрон, нито робот е решил задоволително. Там отива носачът - с гръб, въже и опит.

Занаятите, които оцеляват, са тези, чиято услуга не може да се дигитализира напълно. Професия хамалинът попада точно в тази категория - физическото пространство, теглото и непредвидимостта на реалния свят я пазят живa.

Днешният хамалин — същият занаят, различен човек

Разликата между хамалина от XIX век и днешния не е в силата на ръцете. Разликата е в това какво се случва преди и след пренасянето. 

Преди: устна уговорка на пристана, плащане в брой, никаква отговорност за повреден товар.

Днес - или поне когато се работи с регистрирана фирма: писмена оферта, фиксирана цена, договор, застраховка на товара, фактура. За това как хамалската дейност се е превърнала в легитимен бизнес бранш с ясни правила и отговорности може да прочетеш.

Но честно казано - пазарът е двоен. Редом с регистрираните фирми съществува и „черният" носач: без договор, без застраховка, понякога с по-ниска цена. Изглежда изгодно, докато не се счупи нещо скъпо. Тогава нямаш нито застраховка, нито документ, нито към кого да се обърнеш. Клиентът, който избира нерегистриран товарач, всъщност не пести - той прехвърля целия риск върху себе си.

Заключение - следващия път, когато видиш хамалина

Следващия път, когато го видиш на стълбището - с диван на гърба, с пот по тила, движещ се бавно нагоре - знаеш вече кого виждаш. Виждаш занятие с повече от шест века история. Виждаш носач, чиято гилдия е съществувала, когато България още не е имала конституция. Виждаш гръбначар, чиято работа е оцеляла там, където десетки занаяти са изчезнали завинаги.

Професия хамалинът не е романтична. Но е истинска, необходима и ако я търсиш в правилната форма - надеждна.