Да говориш на своя език...

Ела, поздравявам те за новата ти роля и ти желая много успех :)

Интересен е твоят разказ. Различието може да бъде основа за много градивни неща, стига да не се страхуваме от него, а да се гордеем. Ние имаме повод да се гордеем и с езика, и с природата, и с традициите си. Надявам се, че твоята общност ще е много полезна в това отношение. Поздрави от мен :)

Интересно. Но има два факта, които го правят неприложими за един мегалополис като голямата Ябълка или Ел Ей. Първи факт - 2111 души население. В такава малка общност лесно се запазват корените, и поливат съответно. Но тя няма и шанс да стане нещо повече от екзотична гледка, малък човешки зоопарк, който да показват на туристите и на роднините от Швейцария. Втори факт - основано е от само една група заселници, което циментира етно-културния му статус. И отново го превръща в музей на открито. Хубаво е спор няма, но не това е еволюцията на съвременния свят. А и китните дребнобуржоазни цветя по хотела, несъмнено ще капсулират градчето в собственото му бюргерско очарование. Аз лично не бих искал да живея в такъв град и в такава общност. Току виж отнякъде изкочила сестрата на Хитлер или братът на Калвин.

Благодаря, Случайна!

Chopar,

"дребнобуржоазни" :)?

Какво им е лошото на цветята? И защо Хитлер, а не Айнщайн например :)?

За мегаполис тази тактика на оцеляване е неприложима наистина, но моето лично мнение е, че в България трябва да има начин хората да оцеляват и извън София, Варна и Пловдив.

Обичам родния си език. Не искам да изчезва или да се претопява сред морето от чуждици, нескопосано адаптирани термини или маймуница.
Но за да се запази българският език (и кирилицата), трябва да има преди всичко българи, които да го говорят.
А за да се раждат българи в България, те трябва да имат преди всичко работа.
Хората от това градче са намерили своя начин. Може да не е идеален, но не унищожават природата си, не застрояват всяко парче земя, не отиват в големия град...

Eла, ти си умна, познай защо написах - Хитлер и Калвин, а не Айнщайн. Търси символите. Самото градче е символ. А дребнобуржоазни - в смисъл на еснафски, сиреч бюргерски (пак търси символичното). Темата обаче е много благодатна за размисъл и очаквам повече коментари за глобалното и локалното.

А иначе съм за пълното запазване на изолирани малки и уникалнти общности, като например отделни племена в амазония, отделни племена в Африка. Има и примери за езици, които са на път да изчезнат. Но случая с това градче е по-различен. Все едно гледам преспапие, което като разклатим започват да валят швейцарски крави.

Е, значи страшно добре съм успяла да предам атмосферата :)...

     Ела, на добър час на общността! По вода да върви, да се множи и лee като пълноводна река!
  Благодаря ти за прекрасния първи пост! Такава чудесна разходка ми направи! Чопар гледам пак е намерил за какво да се захване - еснафи, дребнобуржоазни и т.н. Не това е смисълът! Важното е, че тази шепа хора са намерили сили в огромната американска машина на асимилация да запазят облика си, идентичността си и са горди с това, за да го показват на цял свят! Езикът е може би най-важният от много фактори, които изграждат националното самосъзнание на всеки индивид, а в същото време единение като народ!
  Ела, успех и нека общността да служи точно на тази обединителна цел - да бъдем българи, да се уважаваме и да бъдем толерантни и на думи и на дела един към друг! Успех!

Професоре, явно не си схванал идеята ми. Винаги много са ме дразнили тези цветенца и перденца и въобще цялата дребнава подреденост на бюргерите в Централна Европа и особено Йостерих и Сюиз, но не това е темата. Защо си мислиш, че се заяждам. Дадох промера с това, че съм за запазване и отстояване на общности, които са първосъздадени и уникални - като изчезващите племена в Амазония. Но това градче в САЩ не е пример за такъв тип популация. То е вторично. И в този смисъл са си пренесли кича от родината в Обетованата земя. Такова нещо не може да ме възхити.

 

Атмосферата Ела си я пренесла чудесно. Ти ли беше човекът, с който дискутирахме фотоапаратите. Усещаш ли обаче, защо казах и преспапие - пак търси символа.

Влезнах в сайта на бюргерите, исках да видя демографска статистика (нали съм си малко географ), но точно тази връзка в сайта на гларусите не работи. Да не би, защото толкова са се капсуловали с цел запазване на идентичността , че вече са на изчезване. Сериозно искам им демографската статистика.

Професоре, чудесни думи! Дано на новите общности им върви по вода :)!
 

Chopar - предполагам си употребил думата "преспапие", за да покажеш, че тези общности живеят назад във времето, когато са се употребявали преспапиета?

Ако предположението ми е вярно, не си прав. Това са нормални, съвременни хора (с модерна бирена фабрика - машините там не са антикварни уникати :); хора, които живеят в съвременния свят.  Това, което прави впечатление при среща с тях, е, че се гордеят с културата си, с произхода си и различността си.

Споменах нарочно, че в града има гимназия (сякаш съм знаела, че ще обвиниш горките хорица в капсуловане, водещо до изчезването им :).

 

Демографска справка можеш да намериш в Wikipedia.

 

 

Употребих думата преспапие не затова, че са назад във времето, а поради затвореният характер на тази общност под стъклен похлупак. Преспапието има основна функция да пресира хартия, но в съзнанието на хората се свързва с леко сладникавия и носещ сантимент игрово-приказен момент. Нещо подобно виждам в това градче - леко кичозно, леко захаросано, затворено поради целенасоченото запазване на идентичността си и в същото време с интерес наблюдавано през стъклената обвивка на съвремието.

    Чопар, това ли е градът, в който би искал да живeeш? :-)

 

Ела, изключителен разказвач си!!! Успех на теб и общността!

Много ми хареса тази история! Съжалявам, Чопар, че няма да живеем в един и същи град - аз веднага бих се заселила. Харесвам ми този уют, внимание към детайла и красота на такъв тип градчета. В Германия почти всеки град е такъв, и аз неизменно много им се радвам.
-----------------
(Бележка под черта - Хитлер не е бил швейцарец. И определено не е тачел националните си традиции на австриец. Със сигурност брат му няма да ми е съгражданин. Още нещо - много харесвам швейцарския немски. Когато съм в настроение, говоря с техния акцент, та синът ми - немскоговорящ, ми прави забележка, само частично на шега - той не харесва швейцарския диалект: "Мамо, ти не си швейцарка!" На което аз отговарям: "Не съм и германка". ;) ).

Ей, мисля, че не коментираме кой къде би искал да живее. Професоре, точно тоя тип футуризъм не ми е много по вкуса, но не бих отказал. Ще пусна малко снимки, за да видите къде си мечтая може би да живея и кое ми отговаря на натюрела. Защо си помислихте, че непремнно искам да съм в суперурбанизиран мегалополис. въпреки, че харесвам Ню Йорк, Истанбул, лондон. С удоволствие бих живял и там. Просто не ми харесва стерилната подреденост на бюргерството, там няма уют, но както и да е.

Шогуне, казах сестрата на Хитлер, а не брат му. Той наистина има сестра, която емигрира в САЩ. Дадох пример с Хитлер, защото той е един от примерите за запазване на идентичността. И с Калвин - за него не знам дали има брат, но също е пример за капсулиране. сестрите и братята - като сенки от миналото. Ела - Айнщайн няма как да го срещнем в Ню Гларус - човекът е известен с обяснението на нещата от гледна точка на макрокосмоса, докато гларусите са вгледани в пъпа на своя микрокосмос.

Ето къде бих живял с удоволствие:

 

 Това е идентичността на Прованс - първична и неподправена, а не стерилна и вторична.

Галя, Шогун, благодаря!
Надявам се да има полза от общността и повече хора да пишат статии тук.
Не страдам от мания за величие и както вече писах, след 6 месеца доброволно ще се оттегля от поста администратор, ако преценя, че не съм се справила. 

Шогун, не вярвам  Chopar да не знае, че Хитлер е австриец по произход. Доколкото разбирам, той по-скоро има нещо против дребнобуржоазните бюргерски (немски, австрийски,швейцарски) градчета.
Аз самата харесвам реда и дисциплината - може би прекалено много :) - затова и много харесвам Германия, Австрия и Швейцария.

 

Може би не съм се изразила добре в поста си - но главната ми идея беше съвсем друга. Изобщо не ме интересува дали хората от Ню Гларус живеят в кич и под похлупак.

Затова пък много ме интересува защо в България хората от малките населени места живеят като крепостните селяни в царска Русия; защо половината от роднините и учениците ми отидоха да си търсят работа в София и Варна, а другата половина - в чужбина.

За мен - без да претендирам за изчерпателност - решението е в това да бъдем европейци, но преди всичко да бъдем българи.

Да говорим на своя език - буквално и метафорично казано.

Да използваме това, което можем от векове, в което сме били най-добри.
Имаме плодородна земя - можем да развиваме производството на екологично чисти плодове и зеленчуци.
Имаме мляко - можем да правим представление на туристите, които не само че не знаят как точно се прави сиренето, но и откъде идва млякото :).
И т.н., и т.н.

 

 

Ела направо да се превърнем в един малък резерват, България - Етъра. Те и сега правят нестинарски танци в Слънчев бряг - ужас и безподобие. А киселото мляко отдавна не го заквасват в дървени ведра.

Няма как да избягаме от това да сме българи. Но вашите идеи и предложения ми идват малко като - Бай Ганьо в банята - булгар, булгар.

Разгледах демографията на Ню Гларус, макар, че е оскъдна. Две неща ми направиха огромно впечатление.

Първи факт. Обърнете внимание на графиката, която изготвих по данните за възрастовата структура на населението. Делът на хората под  18 години е близо 1/4, а в следващата възрастова група - 18-25%  едва 5,6% !!! Също отчетливо по-нисък е делът на населението в най-активна предпенсионна възраст - 17,9%.

Втори факт - Изключително влошена полова структура - рядко срещано другаде съотношение между двата пола. На 100 жени се падат 88,7 мъже. Това обрича общността на депопулация.

Трети факт - голямото капсулиране и изолиране. Етническа структура:

Та това е засега.

П.С. Открих и други интересни факти, но утре.

На мен ми се струва, че в БГ се засилва селски туризъм, културен туризъм... Днес прочетох, че 14 фирми организират орнитоложки туризъм! Не мисля, че ако правиш представление с нестинарски танци, чужденците ще идват да те гледат, като че ли си мечка в зоопарка. По-скоро и аз бих се пробвала. :)

На мен ми се струва, че в БГ вече доста се организира селски туризъм, културен туризъм... Даже четох, че 14 фирми организират орнитоложки туризъм! Не ми се струва, че чужденците ще идват да ни гледат като мечки в зоопарк. По-скоро и аз бих се пробвала в някой кръшен нестинарски танц. :)

Ела, очарователна е тази статия! Изобщо и не си мисли да се оттегляш след 6 месеца. По три причини - първо-ти си блогер, доказал любовта си към България и българския език, достатъчно патриот не на думи, за да работи за него и извън пределите на страната; второ-ерудиция, позитивност, дипломатичност и ясна визия за развитието на общността са качества, задължителни за всеки администратор, а ти притежваш не само тях, но и много повече; трето - възможността ти да обикаляш извън границите на Родната и да споделяш впечатления и опит ще направи общността едно конкурентно в най-добрия смисъл на думата и отворено място. Така че, никакъв шанс няма да се капсуловаме :))  СМЕЛО НАПРЕД!

Аз не виждам нищо лошо в селския туризъм и в това, че някой хора са запазили знанието да квасят кисело мляко, например. Ако някой отиде в Япония на чайна церемония, също няма да го гледат като "мечка в зоопарк". Традициите представляват интерес за много хора, колкото и да е невероятно.

Chopar,

Аз съм от Северозападна България. Голяма част от моя роден край вече Е резерват -  в най-лошия смисъл.
Когато хората са толкова бедни, че нямат пари да идат с рейса до съседното село на 12 километра - това не е ли капсулиране?
Когато жените/мъжете от едно населено място отиват
 да работят в чужбина - това не нарушава ли половата структура на населението?

Аз ти дадох демографски данни за Ню Гларус.
Има ли демографски данни за българските населени места с жители под 3 000 души - колко са отишли към големите градове или чужбина?

И ако естетическото ти чувство е в потрес заради кичозните нестинарски танци, какво би предложил като алтернатива - за да остане в родния ми град поне един човек, когото познавам.

Кремиковци и тежката промишленост явно не са ни сила.
Нямаме собствени енергийни източници - прекалено енергийно зависими сме.
Не можем да се конкурираме с Китай в производството на предмети от леката промишленост.

Но пък имаме неща, които са само наши  и за които никой не може да ни врътне кранчето. Една известна бактерия, страшно интересна и богата история, 4 сезона, божествена прирoда (в селата, че морето и част от планините са безобразно кичозни гледки в момента)...

 

 

Шели, благодаря ти!
Знам колко усилия положи като администратор на Предучилищна педагогика и колко ти беше трудно в началото.
Възхищавам се на търпението и отдадеността ти за каузата на Блога!