Много вкусно изглежда. :)

Аз правех по-рано нещо подобно, обаче с плодчетата от сладко от зелени смокини - те са едни такива мънички, малко по-големи от вишни, и съвсем зелени на цвят. Сладкото също сама си го правех...

Еееех, къде остана това време? Сега изобщо спрях да слагам зимнина... а какви лютеници правех - тия купешките не могат да им стъпят на малкия прътс (ако лютениците имат пръсти, и ако могат да стъпват).

Баба ми прави сладко, лютеница преди правеше, май вече не.

Свекърва ми също прави много неща...

Аз май съм по-скоро от магазинното поколение. :)

 Пък кой знае, може и аз един ден като стана я свекърва, я баба, да почна да правя сладка и лютеници :)

Връщате ме години назад, когато бях малка, а мама жива... Вкусът на нейния "сладък салам", който беше странно триъгълен, а не кръгъл, досега не мога да забравя. Натрошаваше най-обикновени бисквити-1 голям пакет,  намачкваше ги с точилка на ситно, прибавяше 2 пресни яйца, 2 ч. чаши пудра захар, понякога и малко кристална, 1 пак. разтопено масло, 1-2 ванилии.Всичко това омесваше добре. После, с лъжица, се разстилаше смес върху хартия /6-7 лъжици, една до друга/, премяташе част от хартията върху сместа и оформяше с ръка тънко триъгълно "саламче". Тези саламчета оставяше в най- студената стая и, след като "стегнеха", ги режеше с остър нож на малки триъгълничета- нещо като бонбони.Това, с рязането, рядко се случваше, защото с брат ми често влизахме в тази стая и за рязане почти нищо не оставаше.

 

Eто какво се получи :)

Мммм изглежда вкусно :) Мойта мама също прави сладък салам, ама с локум и бисквити и орехи и е кръгъл, щото го увива във фолио или в ония ролца от опаковката на бисквитите, които те карат да ги мисилш за по-големи.
                           Хехе, намерих кой да ми заеме орехомелачка пет минути, след като прочетох публикацията :)