Как се отнасяте към автобронзантите?

Много би ми ило интересно да чуя вашето мнение. Аз определено имам отколешен проблем с обичта ми към слънчев загар...

Прекарах детско-юношеския си период безгрижно пържейки лице и тяло целодневно по плажовете на къмпинги, в които почивах с родители, а после с приятели... Да бъдеш в палатка на брега предразполага към активни контакти със слънцето. А и тогава, в онези здрави соц години никой не говореше активно за опасността, поне аз не съм се стреснала...

После, дойде страхът от карцином на кожата. Леко залитнах към уж-безвредните солариуми, които май се оказаха точно толкова страшни като слънцето, ако не и по-страшни. Накрая, постресната, се отказах, обаче хич не се харесвам бяла... Аз не съм толкова бяла, колкото останалите три члена на семейството ни, но, прекарала целият си живот до 35-та си година, да речем, позагоряла, открих, че май не съм "по-мургава по рождение", ама съм си доста беличка... Което не ми харес(в)а....

Та, тогава - преди 6-7 години, в зората на прохождането им поне в БГ, аз открих за себе си автобронзантите. Ударих, в точно мой стил, едно активно експериментиране с марки и оттенъци. Това бе време на непрестанно къпане за мен, защото се превръщах от яркооранжев морков в Клеопатра посипана със златен прах... От кремове, през спрейове (които според рекламата не те правят на райета) - всичко си даваше изкуствена жилка, но аз не спирах да се маскирам на индианка. Дори Жорката почна да ме поздравява с индиански жест и "Хау"...:))))

И така: Revlon, L'Oreal, Avon, Nivea, ....не помня вече какво още мина през кожата ми - някои бяха по-сполучливи от други, но все биеше или на златно, или на морковен оранж... Накрая открих нещо по-кафеникаво и по-естествено на вид: не помня точно, или Clarins или Clinique, аз все бъркам козметиката на двете марки. Окей, ама беше скъпо удоволствие, но пък се запазваше във времето (5-6 дни) като естествен загар... И така, все си експериментирах, а после - хоп, поф душа....

Днес, тук, дори в средните супермаркетни магазини има десетки марки предлагащи автобронзанти с различна конситенция - гъсти, по-редки, лосиони, спрейове, кремчета... Родих се.

Накрая си паднах на 2 марки, от най-редовите, които дават много добър вид. Или от толкоз употреби вече съм се бричнала и нямам особено трезва преценка, но тези двете ми харесват и развиват тена в следващите дни, независимо от къпането, а не като L'Oreal спрея, който е боядисващ и се отмива веднага с водата и сапуна.

Оказа се, че Jergens вариантът за лице е наистина с добър овлажнител в него и не действа изсушаващо, както някогашните продукти (имам спомен с един Avon преди около 4-5 години, който ми бе опънал лицето в сух слой и направо откачих, докато стигна до място, където да го отмия до двествената си белота...).

Та, сега си ходя вече целогодишно с лееееко позагорял вид, ама леко, и явно няма да се откажа никога. Страст от детски години.... Имам ли сред вас посестрима? И как се отнасяте към този вид козметика?

И който я ползва - какво му пасва? Аз съм винаги отворена за експерименти.