Да виждаш или да не виждаш
По-точно, дилемата е да виждаш лошо (с очила, лещи) или да си възвърнеш отдавна забравеното добро зрение.
Операция или примирение с късогледството, това е въпросът.
Това двоумене напоследък ме спохожда все по-често, паралелно с постепенното, но забележимо, нарастване на диоптъра ми. За 10 години бавно, но славно стигнах от -0,50 до -4,0 диоптъра на всяко от очите. Въпросът дали имам наследствена обремененост никога не е стоял – и баща ми и майка ми са късогледи. Единият доста по-малко от другия (-1,75 спрямо -7,0), но аз съм извадила “късмета” да се метна на по-късогледия - в случая това е баща ми. Като добра дъщеря от него съм взела не само красивия лешников цвят и романтичната форма на очите, но и склонността към късогледство. Идеята да достигна диоптрите на баща ми ме плаши. Но още повече ме притеснява опасността на стари години да догоня “постижението” на баба ми по бащина линия – късогледство -11,00.
Иначе съм свикнала както с лещите, така и с очилата. Дори ми харесва да променям имиджа си, когато редувам очила с лещи. Всъщност, дори се харесвам с очила. По принцип ми харесват хора с очила, когато моделът им е добре подбран, разбира се. А лещите са както от суета, така и за удобство, но също и от желание за замозаблуда. Просто докато съм с лещи, забравям за късогледството, създавам си илюзията, че виждам нормално и това ми е приятно. В същото време, вече започвам да усещам някои странични ефекти от продължителното (почти 9 години) носене на лещи – периодични възпаления, раздразвания по повърхността на очите, сухота, умора в очите и най-накрая – досада от постоянното поставяне и сваляне, чистене, подмяна, разтвори, разходи ...
Но преди всичко стоят, разбира се, здравословните ми притеснения: Какво ще стане, ако диоптрите продължават да нарастват със същата бавна, но постоянна скорост? Какви ще са последствията при едно (или няколко) бъдещо раждане? А ако избера лазерна корекция на зрението ... ?
“Лазерна корекция на зрението” – тези думички са се загнездили в съзнанието ми от известно време. Понякога заглъхват за кратко и после пак изплуват, кънтейки с нова сила. И, като във филмите, имам чувството, че до главата ми застават ангелче и демонче, които едно през друго ми шепнат ту “Оперирай се! Не се колебай! Отново ще виждаш както преди!”, ту “Рискът е твърде голям. Не се знае какво ще стане с очите ти след 15 години.”
Още по темата
Здраве
· 08.10.2022
· Teri
Проучвам въпроса от различни източници – лекари, познати, интернет форуми - и дилемата ми се задълбочава още повече. Непрекъснато се питам какво печеля и какво губя при двете възможности.
Като че ли с операцията рискувам много повече. Но пък идеята да си възвърна доброто зрение е толкова изкусителна ...
Какво пък, ще си нося очила и лещи, както го правят хиляди хора по света. Но дали не рискувам непрестанното покачване на диоптрите да доведе до сериозен проблем...?
Не зная дали не преигравам ... или пък подценявам положението?
Едни хора ми казват да си направя операцията, други ме предупреждават да не поемам толкова голям риск. И както се случва винаги в живота, колкото и добри съвети да получи човек, най-накрая изборът зависи от самия него. За да направя своя избор обаче, имам нужда от още информация. А дотогава – витамини и други полезни-за-очите-хранителни-добавки; лещи, очила, лещи, очила и в промеждутъците – моите собствени невъоръжени очи. Макар гледката да не е съвсем на фокус, но това също си има своя чар, особено за романтична и оптимистична душа като мен :)
аз като един колега с диоптри да кажа, мен лично ме е страх от лещи, някак все си мисля, че съм си по-добре без тях, макар да знам, че даже е по-добре, защото влияят директно и не се изместват, както очилата, но пък все имам чувството, че ще си извадя очите с тях и все се сещам за един момент от "Живата факла" на С. Кинг, както и да е отплеснах се.
Медицината, както е известно е напреднала доста, освен това има достатъчно информация, до която може да се допиташ дали лазерните операции са добре или зле. От личните ми познати за сега само един предприе подобна мярка и се чувства много добре. Тук не искам да ти давам съвет за това какво да направиш, защото решението си е изцяло твое, това са собствените ти очи, преди всичко. Потърси още информация, ако трябва даже питай в клиниките, където се правят подобни операции, това не е като да решиш дали да си купиш тези или онези обувки, защото после няма как да ги върнеш:) до тогава, какво толкова има в очилата, нали ни придават по-интелигентен вид;)
Точно това правя: питам, събирам информация - съвети и истории всякакви - щастливи, недотам щастливи, песимистични, оптимистични. Но накрая, като претегля натрупаните "за" и "против", сред рационалните аргументи сякаш надделяват тези, които са "против" операцията. Успокоявам се за няколко месеца и после, вследствие на някое ново развитие (регистриране на ново качване на диоптъра, поредното възпаление на очите и т.н.), въпросът започва отното да ме човърка отвътре ...
И нямам нищо против очилата от естетическа гледна точка - дори ми харесват хора с хубаво подбрани очила. Но в доста отношения очилата са ми доста по-неудобни в сравнение с лещите. Например, никак не ми е удобно да спортувам с очила и др. Лещите също имат неудобства в сравнение с очилата - изсушават и изморяват очите, изискват много по-стриктна поддръжка и т.н.
Да ти кажа тук (САЩ) такъв вид корекция е много популярен. Доста хора около мен вече са го опитали и са доволни. В БГ имам една позната която носеше 12 диоптера лещи, направи си корекция, свалиха я на 5 диоптера-това е максимума който са могли да постигнат с нея. Ако я питаш нея, тя не е доволна, очаквала е да вижда на 100%, но явно нещо не е доразбрала. Поне това са и казали че няма да има проблем с очите вече.
Вярно е че избора си е твой, ти сама трябва да решиш какво е добре за теб, какво точно искаш.
Прочети повече, събери повече информация и си реши. Надявам се да направиш най-добрият избор за теб.
Не знам, и аз съм се питал същото като теб Мишенце. Една приятелка се оперира преди 7 години в САЩ. Беше много доволна. 2 дена не трябваше да пипа компютър. Но въпросите в мен са много - ами като остарея? Тази терапия едва ли може да проследи толкова години напред какво се случва... :(
Благодаря и за линковете, styllisima. Аз самата досега доста такива страници съм изчела, но още малко информация никога не е излишна.
Мненията, които видях, мога да обобщя по следния начин:
1. "за" операцията - хора, които са си направили корекцията преди 2 до 10 години, операцията е била успешна и препоръчват конкретни специалисти и клиники;
2. "против" заради (почти) личен опит - хора, чиито близки са претърпяли такава операция, но тя не е била (напълно) успешна
3. "предубедени" заради доста логични причини - масово се констатира, че малко/почти никой/никой от очните лекари (включително хирурзи, извършващи лазерни корекции) не са се подлагали на подобна интервенция, а голям процент от офталмолозите определено НЕ препоръчват такъв вид операции
4. "скептични" поради търговски причини - често се изтъква предположението, че в лазерните клиники препоръчват оперативната корекция от комерсиални подбуди - не е съвсем нелогично ...
5. "скептични" към постиженията на медицината - според много хора (вкл. офталмолози) липсват достатъчно дългосрочни наблюдения върху развитието на пациентите след подобни операции, т.е. не е известно какво би се случило с очите им след 10/15/20/30 години.
Та, реших какво ще направя на първо време:
- ще отида при поне двама независими офталмолози, които да ме прегледат и да си кажат мнението за лазерните корекции;
- после ще отида в най-прехвалената българска клиника, специализирала се в точно такива корекции и ще се прегледам при техния специалист - би трябвало точно там да могат да проследят най-добре подходяща ли съм за подобна интервенция и да ми кажат какви са известните рискове.
След всичко това, ще реша.
А ако отново реша да не поемам риска с оперцията, убедена съм, че това решение пак ще бъде временно ... Но, все пак, засега си имам само тези две очи и не ми е никак лесно да взема подобно решение.
Значи едното е, че един мой бивш приятел беше с такава операция. Тя е била още преди "моето време". Обаче при него е било неизбежно, защото му се е получило някакво нещо като петно, което ако не го закърпят, щяло да се разрасне. Нещо такова.
Другото нещо беше, че се бях запознала с една финландка - студентка по медицина. И я питам какъв лекар иска да става (стандартния въпрос) и тя - очен лекар. И аз веднага полюбопитствах тя като бъдещ очен лекар дали самата тя би се подложила на лазерна операция. (понеже тя носеше очила). И тя за моя изненада каза, че не. (изненада - защото очаквах млад надъхан студент да каже по-скоро "да"...) Защо не? Ами защото нямало много опит в медицината и не се знаело точно какви са последствията.
Ами аз си мисля, ако не е много зле положението, не знам дали е толкова хубаво точно ти да си опитно зайче. Но от друга страна какво е "зле положение"? Това можеш да кажеш само ти....
И си права - не ми се иска да съм част от експеримент, в който на карта да са поставени собствените ми (и засега - единствени) очи.
А положението, всъщност, не е толкова зле ... мисля. Но ще отида на лекар, за да каже той/тя зле ли е или не.
1. Направила ли си по-сериозно проучване на лекарите, които правят тези процедури? Аз съм гледала многократно по ТВ как се прави тази манипулация. Счита се рутинна корекция и тук в Щатите е практически ежедневна. Има, обаче, и много несполучливи корекци. Например, наша колорадска приятелка я е правила 3 пъти и зрението й не е чувствително подобрено, но тя е решена на 4-та...
Все пак са очи. Рисковано е да ги повериш на набедени супер-специалисти.
2. И трябва да си направиш някъде много задълбочен предварителен преглед на ретина, очни дъна, вътреочно налягане, периметър, етсетера, които да установят твоята годност за такава намеса. Голяма част от сериозните очни заболявания се откриват случайно... И са несъвместими с такава корекци на зрението.
Например, аз до това лято, при толкова очни прегледи, дъна и какви ли не глупости - нямах диагноза за сериозен зрителен пробем, освен (-3) диоптъра.. И изведнъж - Бг докторката при която бях по повод промяна на диоптрите се усъмни, подложи ме на редица гнусни манипулации и накрая ми окачи на врата диагноза "глаукома".
Аз погледнах скептично на диагнозата, макар че дамата е млада и чете много. Изненадата ми беше, че местните американски специалисти не само потвърдиха диагнозата на Бг колежката си, и я похвалиха за бързата намеса и отличното първоначално лечение, но я и доукрасиха с епитета "напреднала глаукома". Мерси за което.... Лошото е, че няма лечение за подобрение, доброто е, че поне може да се спре прогресирането на заболяването.
Та, представи си, че имаш нещо я такова, я друго подобно, неоткрито до момента. Лазерната корекция е абсолютно противопоказна за подобни заболявания. Аз бих попроучила всички опции предварително....