Гъбена супа - опростен вариант
Много обичам гъби! Но поради твърде голямото ми НЕпознаване на различните диворастящи такива и от страх, си купувам почти само култивирани печурки. Водена от влечението си по малките бели гъбки, още в понеделник си купих пакетче от 500г. и ... забравих за него. Днес го виждам в хладилника и веднага се упреквам заразсеяността си "Срамота, Мише! - викам си. За малко твоите любимци да отидат зян!" И започнах да се чудя какво да ги правя точно, така че най-голямо и продължително удоволствие да извлека от скромните 500 г. печурчици.
Супа, разбира се! Супата е единственият начин от малко гъбки да се получи по-голямо количество хапване, а не от много гъби накрая да остана с една нищо и никаква чиния задушени вкуснотии.
Супа добре, но каква точно? Да си призная, досега не бях правила супа от гъби. Истински срам за една грибоедна и супоедна що-годе умееща да готви дама.
И най-логично - google-нах "супа гъби". Попаднах, измежду целия поток рецепти с гъбки, на една съвсем не лоша идея (а между другото целият блог определено си струва да се види - има много добри кулинарни идеи).
За съжаление, не разполагах с всички необходими продукти, домързя ме неустоимо тепърва да ходя до магазина в тази недлна утрин и с присъщото ми кулинарно въображение (дължащо се преди всичко на мързел), опростих предложената в блога рецепта по следния начин:
Супа, разбира се! Супата е единственият начин от малко гъбки да се получи по-голямо количество хапване, а не от много гъби накрая да остана с една нищо и никаква чиния задушени вкуснотии.
Супа добре, но каква точно? Да си призная, досега не бях правила супа от гъби. Истински срам за една грибоедна и супоедна що-годе умееща да готви дама.
И най-логично - google-нах "супа гъби". Попаднах, измежду целия поток рецепти с гъбки, на една съвсем не лоша идея (а между другото целият блог определено си струва да се види - има много добри кулинарни идеи).
За съжаление, не разполагах с всички необходими продукти, домързя ме неустоимо тепърва да ходя до магазина в тази недлна утрин и с присъщото ми кулинарно въображение (дължащо се преди всичко на мързел), опростих предложената в блога рецепта по следния начин:
ПРОДУКТИ:
500 г. печурки
1 глава кромид лук
1 морков
магданоз
2 с.л. брашно
олио
сол
черен и червен пипер
индийско орехче
1 кубче бульон - гъбен е най-добре, но като няма става с всякакъв
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Първо се нарязват всички зеленчуци, в това число и дръжките от магданоз , на ситни парченца - да са подръка. Слага се да заври около 800 мл вода.
В тенджера се загрява олио и се слага да се запържи първо лукът, после гъбите и морковите. Пържи се няколко минути при непрекъснато бъркане, като се внимава да не изври сокът от гъбите. Слагат се подправките - сол, пипер, индийско орехче. Внимателно се добавя брашното, така че да не стане на тесто - ако е нужно сипва се малко от водата. Долива се всичката вряла вода, прибавят се нарязаните дръжки от магданоз и кубчето бульон (предварително смачкано). Оставя се да ври на слаб огън около 30 мин.
Супата ми още ври и не мога непосредствено да споделя впечатленията от собствената си изобретателност, но ще пиша след обяд :)
ПО-КЪСНО:
Всъщност супичката никак не е лоша. Може и да се застои с яйце, ако искате. Добър апетит!
Всъщност не се и съмнявам. Имах една приятелка, която казваше, че щео сложиш хубави продукти, няма начин да не стане добре.
Ще се разровя за една друга рецепта за гъбена супа, с по-малко съставки и много сполучлива.
Мише, твоята рецепта ми навя спомен от детството...
...Бях на гости на една моя приятелка. Играейки, забелязахме, че около къщата са поникнали челядинки - едни дребни гъби, които не са от най-търсените и ценените, но в Софийско ги има в изобилие. Понабрахме няколко шепи и ги занесохме на баба й. Тя - за моя изненада - се зарадва и каза, че сегичка ще ни ги сготви.
След половин час ни извика и аз опитах от най-вкусната гъбена каша на света, която никога няма да забравя! Толкова много ми се услади, че разпитах бабата за рецептата, за да предам на нашите как да ми готвят гъбките от днес нататък. Тя ми каза, че няма по-просто нещо от това. Гъбите се задушават в по-дълбок тиган, прибавя се брашно, в което се сипва вода, като това нещо се бърка непрекъснато да не стане на топченца. След като се махне от огъня, се слага нарязан на дребно магданоз.
Тази рецепта съм я ползвала много пъти, а когато искам да направя супичка, доливам повече водица. Опитвала съм да й слагам червен пипер, както и да й запържвам лук, но някак не ми харесва толкова.