Щрихи от Бавария - 1 част

Най- прочутите символи на Бавария са замъка "Нойшвайнщайн", планините, народните носии
 и "Октоберфест"-октомврийския празник на бирата. Точно за тях не би ми се искало да пиша тук, защото са твърде известни. Ще се опитам да ви разкажа за по-малко познати места в провинция Бавария.
Градчето Херцогенаурах/ 20 000 жители/ е малко известно дори и на германците. Намира се
в Северна Бавария, близо до Нюрнберг и Ерланген , и има вече 1000-годишна история. Добре уредено, тихо и спокойно е в Херцогенаурах.  Къщите са с типичните малки оградки, и перденца от дантела, със зимните градини и красивите алеи по дворовете. Думата, която ми хрумва най-напред, докато обикалям и разглеждам е “подредено”. Прекалено подредено и чисто е за нас българите тук. Дори по тротоара е указано със стрелка и надпис  “ Към училище”.
"Адидас" и "Пума" – и двата гиганта в производството на спортни артикули са родени тук 
и до днес централите им си стоят при корените, иначе в производството вече от десетки
години германско участие няма – стоките идват от Китай, Виетнам, Индонезия, Турция или Тайланд.
 Всичко започва през 1920 . Тогава двамата братя Даслер – Адолф/Ади/ и Рудолф – слагат началото на своята фабрика за обувки. Само че както нерядко се случва – стига се до
разрив между роднините, и през 1949-та година семейното предприятие се разделя на две – Рудолф основава "Пума", а Адолф кръщава на себе си новата фирма – "Адидас ", и
патентова и емблемата с трите ленти. Днес "Адидас" е най-големият производител на спортни артикули в Европа, на второ място в света след американския концерн " Найки".
През годините фирмата претърпява немалко промени в собствеността, съединява
 се и разединява със сходни предприятия. Последният огромен стратегически ход е покупката на "Рийбок" – с идеята за сдобиването с по-голямо място на американския пазар , и в съответствие с намерението за водещи позиции в областта на иновациите, дизайна и обслужването на спортистите. Стокооборотът на Адидас така достига почти 10 млрд евро. В централата на фирмата са привлечени хора от 50 нации, във връзка с разнообразието от пазари, на които се оперира.
Събитието на година и за"Адидас", не само за Германия, е световното първенство по футбол. Целта през 2006-та година за първи път само с футболни артикули да се направи оборот
от над 1 млрд евро. Общо 50 процента от футболистите-участници в първенството ще бъдат обути от Адидас. Германският отбор, разбира се, от глава до пети.
Хора от цяла Германия идват в Херцогенаурах през уикенда, за да пазаруват във фирмения магазин на “Адидас”. А той е голям, просторен и пълен със стоки на заводски цени. Вътре хората купуват топки с чували, маратонки по няколко чифта, тениски-също по много,и
 какви ли не още артикули. Тук просто е евтино за германците.
Красиво е в “Стария град”-запазено е типичното немското-къщите с островърхите покриви, “Старото кметство”,  пазарчето на площада и  кулата с часовника. Кулата е висока 28 метра
 и има четири часовника в четирите посоки на света.Вървейки по главната улица на "Стария град" виждате отдалече кулата, коята е един от символите на града.Тук се провеждат и годишните празници на града. Много финно са вмъкнати нови ресторантчета, като са
запазени старите фасади.
 В “Стария град” намирам италианска сладкарничка, и си поръчвам мелба. Сервитьорката е хубава италианка, която говори лошо немски, дори бърка цифрите. За сметка на това сладоледа е прекрасен, както и усмивката на момичето от Италия. Явно цялата италианска фамилия е включена в производството на сладолед.
Освен двата гиганта – “Адидас” и “Пума”, тук е и централата на гиганта “INA Holding Schaeffler" KG . В настоящият момент в INA работят над 28 000 служители в световен мащаб, като от
 тях 7 000 са в централата в Херцогенаурах. Фирмата има около 40 завода за производсто
на търгалящи се лагери / и не само лагери/ в цял свят. През оградата на INA наблюдавам
 двама работници , които подреждат палети с електрокар. Наколо не се вижда никой друг, всички са по халетата или в адмистративните сгради , и се трудят. Да, появява се и "Голф"
 от вътрешнозаводския транспорт, с номер 28. Прави ми впечатление, че двора е подреден, никъде не се виждат боклуци, или нещо не на място.
Както всеки немски град и Херцогенаурах си има Schloss и няколко Kirche-та
 / май са 6 или 7 църквите тук/. В края на града има и санаторуим. Направени са специални алеи за разходка, с дървета и пейки. Няколко сестри бутат инвалидни колички.
Разбира се, тук могат да се видят и типичните бирени градини с дървените пейки, и много
 бира и вурстчета. Вурстчетата са различни по големина и подправки, но винаги са вкусни.
От чужденците в Херцогенаурах, най-голяма май е общността на латвийците. Те се събират
на групички и говорят на руски, за да не ги разбират немците. Както ми казва един от тях:
 “В Латвия ни наричаха немци, а тук ни казват руснаци”.
  През градчето минава реката Аурах. Навсякъде е чисто и озеленено, има няколко парка и стадиона. Често се срещат колоездачи. Докато се разхождам у мен се създава впечатлението,
 че съм в някое курортно селище-тишина и спокойствие лъхат от всякъде, хората са
 усмихнати и любезни. Няма смог, пушилки и напрежение във въздуха.