Шотландски прелести

Няма да започвам с подробно описание на 9-те дена, прекарани в Глазгоу, един не особено забележителен град.

Ще започна с пътуването от Лондон до Глазгоу, 5 часа с влак. Още на втория час започнаха зашеметяващи зелени полета, от които растяха дъги. Нямам друго обяснение. По пътя  видяхме поне 8-10 дъги от различни сортове. Имаше дори един шедьовър, цяла арка – от корените от едната страна до,хм, клоните, опиращи в земята.

После пристигнахме в Глазгоу и успяхме да се придвижим до къщата, в която щеше да живеем цели 9 дена. Отсега  да спомена,че това е един от основните начини на хората да изкарват някой паунд отгоре –дават си стаята под наем на разни странници, че и закуска им правят на сутринта. Доста такива къщи видяхме. А тази беше забележителна класическа викторианска къща, с всички екстри! На моменти се чувствах като колонизатор в някоя екзотична страна, който аха да седне да си пие коктейла в 5, ех, уви не  можехме да използваме по  предназначение масичката с гарафата (дали е правилната дума?) с мартини.

Глазгоу, както споменах, не е нещо кой знае какво, като се изключат 200-те църкви, които биха представлявали интерес за някой, интересуващ се от църкви. И огромната, нечувана Викторианска болница, прилична на замъка на Дракула.

На деветия ден наехме една кола. Действащи лица – Алис (България), Алесандро (Италия) и Анди (Германия). Анди беше смелия шофьор, Алесандро си беше „забравил” шофьорската книжка, а аз така и не се престраших, че и без това бъркам посоките, а там всичко е наобратно.

 Hit the road, Jack! Само да не удариш  колата.

Първа спирка: Лох Ломонд. Шотландия е разделена на Ниски земи (Lowlands) и Високи земи (Highlands). Това езеро се пада някъде на границатаи е много красиво. Пътят дотам (както навсякъде!) е много хълмист и тесен. В Шотландия преобладават пътища с едно платно и отбивки, където едната кола спира, ако трябва да се размине с друга. Понякога има специална отбивка за правене на  снимки на забележителните пейзажи. Скоростта на каране е изключително бавна и на човек лесно му прилошава. Така на нашия колега Але(сандро) му призля, дълго и продължително, което го направи източник на сърцераздирателни стенания по целия път. Честно казано, и аз се чувствах леко зле, но неговото почти ми действаше...успокоително! Все пак достигнахме до Лох Ломонд и се измъкнахме от колата. Решихме да се разходим наоколо за половин ден. Тръгнахме по една широка пътека почти покрай езерото, което предизвика нови оплаквания от изтощения Але,  който беше отказъл да си купи туристически обувки, защото не били в негов стил. На връщане минахме по доста по-трудна и малка пътека, доказваща, че туристическите обувки са хубаво нещо.

На другия ден тръгнахме. Едва се сдържам да не добавя още няколко снимки, но ще бъда  скромна.

Стигнахме до Лох Нес – най-туристическото място. Чудовището не се появи и този път.

А после до Единбург. Прекрасен град! И бирата (ейл-ът) им е прекрасен.

Запазил средновековното си очарование, и пълен с актьори, поради започването на международния “Fringe” фестивал – театрален и изпълнителски фестивал. За съжаление шеще да започне един ден след като заминем оттам.

Не ми остана време да говоря много за уискито, кашмирът, и разни други местни забележителности. Което беше поразително за мен, беше броят поляци в Шотландия, изключително  лесно различими от шотландците, поради нормалното си телосложение.

Успяхме да върнем колата невредима, а и нас самите.

А това е табела, стояща в автобусите в градския транспорт в Глазгоу: "Плюенето по нашия персонал няма да бъде толерирано. То е обида. Всеки шофьор е снабден с ДНК-комплект за проследяване на отговорния (за плюенето) човек. Пътници, които плюят по нашите шофьори ще бъдат законно преследвани."

Весела страна.