Вече имаме билети. За 690 евро ще излтеим от София на 22 Май. Ще отскочим до Париш за около 2 часа. После потеглям за Ню Йорк. Гледайте какво нещо се получава само. Излитаме в 14:15 за Париж. Пристигаме  в 16:40. После излитаме от там в 16:40 и кацаме на американска земя в 18:55. И всичко става въпрос за 22 Май :)
Забравих да спомена че времето на кацане е локално време де :). Информацията за полета я вземам от един сайт - https://www.checkmytrip.com/. Има всякакво инфо. От номер на полета, до схеми и размери на самолета с който ще летим.
Сега не е като миналата година. Миналата година беше голямо вълнение. За първи път щях да патувам със самолет, за първи път отивам по-далеч от Гърция, за поърви път отивам в САЩ...много неща бяха за първи път.
Сега обаче единственото ново е, че ще видя града на голямата ябълка. За какво ли му казват така? Което ме напомня да продължа с инфото за полета. След като кацнем там в 16:40 имаме време да се помотаме из града и на другия ден в 14:40 хващаме отново самолетчето в и летим за Орландо. В Орландо ще сме в 17:25 и после в излитаме за Пенсакола в 18:00. В 18:32 сме в Пенсакола. От там си хващаме такси по живо по здраво и след около половин един час живот и здраве ще сме в Дестин.
В крайна сметка около 19-20 часа полет и 6052 прелетени мили ще видим заветния Дестин.
============================================================
Горенаписаното е от преди около 2-3 седмици и го бях пратил в моите чернови, като очаквах по-благоприятни времена за пускането му. Но после дойдоха изпитите. Якото учене и липсата на интернет и свободно време.В началото на тази седмица си дойдох от Пловдив със всички взети изпити, само ми оставаше да направя една програма и да я представя на един от преподавателите да ми напише оценка. За жалост компютъра ми се беше скапал и го преинсталирах. После 2 дена правих програмата. В сряда бях в Пловдив. В четвъртак пак работа пред компютъра и покупки. В петък сбогуване с познатите из града. В събота на вилата и днес неделя...
Утре пътувам както вече знаете. Сега да си кажа как се чувствам:
Ами съвсем обикновено. Все едно си отивам в Пловдив. Този път го няма вълнението от миналата година. Абе все едно утре си е съвсем обикновен ден. Без трепети по сбогуванията. Направихме 2-3 запомнящи събиранията с познатите де... но всичко си е почти по старому. Дори се чудя в момента какво да пиша. Преди да седна имах нещо на акъла, но сега го забравих.

Мисля да се възползвам от дадента трибуна и да кажа на всички ЧАО. До 4-5 месеца живот и здраве ще се видим. На който му е толкова мъчно за мен да чете блога и да гледа снимките, които се надявам да пращам от там.

 Надявам се да станат интересни постинги и да не разочаровам феновите ми от миналата година. Надяввам се да прекарам отново едно незабравимо лято, в което жаждата за пари отново ще бъде изместена от далече по-интересни и стойностни неща. Защо жажда за пари ли... ами голяма част от българите като отидем там и като виждаме колко много парички можем да изкараме и си скъсваме нещото отзад от бачкане, после се върнем в България с десетина хиляди долара и смятаме, че сме доволни от престоя си зад океана. А ние всъщност сме се заробили доброволно. Не на американците а на нашето собствено аз, което се слага на заден план заради възможноста след няколко месеца да си угоди хубаво като се прибере в родината. Разни хора, разни идеали. Хубаво е да имаш пари, но спечелени пари лесно се харчат. Колкот и да изкараш, като си дойдеш в България все ще ги пръснеш. Според мен е по-важно да си направим интересното докато изкарваме тези пари и след време като си спомним за там да има какво да разкажем на околните, а не само условията на труд и кой колко плащал. Яд ме е, че все още нямам книжка и че не мога да взема кола под наем да си направя една екскурзия. Ако имам повод и възможност, с удоволствие бих го направил тази година. Още повече, че другата година, по всяка вероятност ще си остана тука заради изпитите и дипломната работа.Но ще видим. Каквото сабя покаже. От миналата година разбрах, че няма никакъв смисъл да правиш каквито и да е планове за там, защото водовъртежът е страхотен и почти винаги стават неща, за които дори не си предполагал. Това лято на пръв поглед изглежда скучно. Същото място, същата работа, но този път няма да съм спасител(много работа за малко пари). Да но като отидем там, ще разберем какво всъщност ще стане. За сума...колкото донесем. Жив и здрав да съм и да върна парите които съм дал. Поне този път си плащам всичко аз.


Безпорно най-големият плюс, който отсега съм сигурен, че ще се осъществи е тренирането на езика. За 4те месеца от миналата година има огромен напредък. А преди това си мислех, че горе долу знам да се оправям. Сега вече и филми си гледам нормално, нормално си говоря непренудени разговори на английски по всякакви теми... Да видим как ще е след тази година.  Минусът отново е, че загърбвам един вид бъдещето си, като вместо да програмирам съм отишъл да правя хамбургери. Да ама трябват пари за лаптоп. Тука няма такива. Мама и тати горките, с техните заплати се чудят как да оправят семейството и кои сметки първо да платят. Поне за 3-4 месеца няма да им досаждам.  Май само това е минусът.
Всичко останало са само плюсове. Дано да видя и най-добрият си приятел, който миналата година остана в Америка, но само, че в един друг град. Много ми беше мъчно за него. Дори на няколко пъти съм се насълзявал(при една песен за приятелите докато сме на маса) Сега дано всичко да е наред и да се мернем.
Дано имам време и да поразгледам малко от Ню Йорк. Като гледах гъгъл ърт летището се намира на 20км права линия от манхатън. Не е малко, не е и много. Ще пишем какво е станало.
Ами май това са главните мисли в главата ми в момента. Ню Йорк, Коцето, работата, завръщането, университета, семейството.... Последните са ми в главата постоянно :)

Абе май стана време отново за Чао. Не знам защо винаги като кажа чао и ми идват още работи за казване или за писане и само където съм го казал.

ЧАО НА ВСИЧКИ. НА БГЛОГ, НА ПРИЯТЕЛИ, НА СЕМЕЙСТВО, НА РОДНИНИ!!! Сега отивам да правя банкета в къщи. Вече помирисвам хапванто ;) Бащата трябва да е взел биричката. Довечера форматирам апарата, зареждам батериите, багажа е почти събран и утре заминавам. Ще си спомням за вас със сигурност, 4 месеца не са много и ще се изнижат бързо. Пожелавам ви приятно прекарване където и да сте и да изкарате едно незабравимо лято където и да е. Следвайте мечтите си, каквито и да са и да не Ви пука много много какво казват околните. Животът е пред вас и не се оставяйте след време да съжалявате за него. Поемайте оправдани рискове и преценяйте загубите...май стана клише вече. Ама точно това ми е в главата в момента. И не на последно място

СЛЕДЕТЕ РЕДОВНО БГЛОГ, общност Пътешествия и моя личен блог.Нямам време и възможност да пращам на всички писма. А и покрай постовете ми, можете да се пробвате и вие да подкарате ваш собствен блог (това е за тези, които все още не са се регистрирали в сайта)