avatar

Пътешествие тип виц

То мойто пародия на пътешествие по-скоро, ама поне ще се посмеете малко...

Тъй, действието се развива лятото на 2004г., когато моя милост работеше - от понеделник до петък, както правят нормалните хора .... Та бях си взела 2 дни отпуска, които комбинирайки с уикенда използвах за един фестивал. Но освен това ми се ходеше на мореееее... И какво? Ами един приятел щеше да ходи с две негови колежки в Созопол за една седмица - от понеделник до неделя и ми предложи да ида при тях.

Аз естествено навитак! Как! Щом е за море, винаги! И ентусиастка на туй отгоре - пътувам в петък през нощта и се прибирам в неделя с тях (да види гъз път има една приказка с извинение за езика...).

Тръгвам аз в 22 и 30 от автогара София и пУтешествието почнА!

Някъде към 1 часа ме подхващат диви болки в коремната област - аз съм се подготвила за възможно най-екстремните ситуации - взела съм болкоуспокояващи - количества, които могат да приспят и слон, но както и заглавието на разказчето ми подсказва, нещо трябва да куца в цялата история ...всичкото това количество медикаменти ми е в куфара, който е в багажника - такаааа. Пропускаме едно известно време.. Значи към 4 часа болките бяха толкова силни, че бях слязла от седалката и се бях свила на топка.

Тъй, уговорката беше да звънна на този мой приятел като стигна БУргас и той да дойде да ме вземе от автогарата на Созопол с колата и да ме закара до квартирата. Стигам до Бургас аз, всичко точно към 4 и 30 се развива действието, звъня му, така и така, тука съм, ида, чакай ме... Живвам малко, нямам търпение вече да сляза.

Идва следващата спирка най-накрая, очертанията на морето, аз вече супер ентусиазирана слизам от рейса... куфарът ми го няма...

Изпотих се... Няма го и в отделението за Китен... Хеле разгеле след около 6-7 минути псувни от страна на шофьора, го изнамерих в едно затворено отделение. Ругаещият все още "извозвач" затвори вратите, подпали автобуса и напусна автогарата, тъкмо в момента, в който аз все още попритеснена вдигнах глава към табелите на автогарата, за да видя, че се намирам не в Созопол, а в Черноморец...

Тука пак ще пропусна едно известно време на самооплакване... Обадих се на този мой приятел, който се съсипа от смях, както може би и вие в момента, ама това беше последното нещо, което пък на мен ми минаваше през ума... Тука имаше малко залъгване - аз му казах да не идва да ме взима, че вече съм хванала такси (не бях - никъде наблизо не виждах такова возило), той пък от своя страна ми каза да сляза от таксито, защото той вече бил тръгнал (не беше - още беше в леглото), но това е друг въпрос. В крайна сметка момчето дойде до 10-15 минути с едното от момичетата - другото беше отишло на гости в Несебър. По пътя (съвсем не в тон с всички събития) мацката без да иска беше откъртила задните щори в колата - ама това съвсем помеждудругото - просто за допълване на картинката...

Оттук нататък нещата вървяха успешно известно време - прибрахме се в кравтирата, нагълтах се с лекарства, успокоих се, заспах - изобщо идилия!

На сутринта пътуваме за Каваците, ще ходим на плаж! Блажени вярващите!

Отиваме там, пльосваме се на плажа и аз решавам да се понамокря, нали, да топна дупето дето се казва Wink. В този момент момичето изведнъж започва да повръща - едно от тези толкова често срещани летни стомашни разстройства. Айде веднага се обличат те двамата (дрехите ни бяха на всички в колата) и той ще я кара за към Созопол, а аз като новодошла ще седя на плажа да се радвам на слънцето... хихи - досещате се, че няма да стане така, както е планирано нали?

Та моите дрехи, обувки също са в колата, а те двамата отиват в Созопол.., а аз съм Каваците... и... започва да вали...

Дааам, започва да вали и аз започнах да се смея... еми какво друго да направя? Добре, че беше от онези дъждове, дето почват много бавно, та преди да успее съвсем да ме омокри, приятелят се върна и ме подбра и мене (ама и неговата не беше лесна само да ни разкарва насам натам...). Стигаме до Созопол (квартирата ни беше в стария град и колата седеше принципно паркирана отпред) и се оказва, че понеже е събота вече курортното градче е фул мах и няма място никъде за нашата кола..., което значи, че ние трябва да я зарежем на един отдалечен паркинг в новия град и да си стигнем до квартирата пеш...

Дъждът се усили, аз цялата в пясък - не мога да си обуя маратонките, а и не мога да ходя боса, не е една беля - така и не можах да се науча... Сега тука звучи много гадно, ама всъщност не беше! Беше супер забавно - не сме спряли да се смеем през цялото време - изобщо цялата преживелица - ако и да звучи много гадна и каръшка, беше много забавна и един неповторим и незабравим спомен, който не бих се отказала да преживея отново, защото много си ги обичам тези хора и то всъщност хората правят красивите спомени, няма значение какво ти се случва... Smile

Та в крайна сметка се прибрахме, изсушихме се (да не пропусна да спомена, че ме поносиха за капак на всичко...) на момичето му стана по-добре и изкарахме една супер купонджийска вечер.

В неделя трябваше да се прибираме вече, направихме си разходка до Несебър да си приберем другото момиченце. Времето беше страхотно - слънчево, но не прекалено горещо, имаше прохладен вятър, ние сме си надули музичката, пеем си, някои си танцувахме Wink - изобщо купон!

Оказа се обаче, че точно тогава правеха някакви поправки по магистралата и ни прекарваха през едни невъзможно тесни пътища около Сливен. Пъплихме с около 10 км в ч ..., но и това не ни наруши доброто настроение - свалихме прозорците, изкарахме се навънка през тях (бяхме вече три мацки - за всяка по един прозорец) и продължихме да пеем и да танцуваме (грубо казано - по-скоро "да се клатиме в ритъм"...). Даже по едно време сменяхме шофьорите в движение... С удължението пътят ни от морето до София дойде някъде към ... 9 часа

Качихме се на магистралата в един хубав момент в това хубаво време и някъде към Ихтиман, преди Траянови врата точно ... пукаме гума...предна ... с 150 км в ч... Слава Богу дясна и колата сама тръгна надясно, щото иначе щяхме да прескочим сигурно еластичната ограда. Ама вие нищо не знаете - на нас още ни е забавно! Излязохме навънка и се снимахме със спуканата гума!!! След което естествено, за да ни попари нещо ентусиазма трябваше да се изсипе пак дъжд... ама като из ведро! Женската къмпъни се прибра укротена в колата, докато момчето се опитваше да свали резервната гума... За съжаление обаче не успя... Наложи се да викаме Пътна помощ ... Е толкова, няма повече, дойде човекът от там, смени ни гумата, помогна ни и си продължихме по пътя...

Пристигнахме си вечерта и след тази "почивка" в понеделник пак на работа! Wink

После как да му се прище на човек да иде на море!!!Wink