Първото ми спане в палатка

Ами, не знам как ме убедиха. Дали защото се ядосах заради изпускането на концерта на Балканджи, дали защото щеше да ми бъде скучно сама цяла нощ, не знам. Ама ме убедиха.
Та в събота вечерта се запътихме с колицата към Лъкатник.То не бяха завои, то не беше чудо. Издирването на бира се провали, та останахме само с паржоли. В крайна сметка стигнахме до едно място, на което оставихме колата, натоварихме се като магарета и поехме нагоре. Вървяхме, вървяхме и накрая си намерихме местенце.
Разпънахме палатката:


После се замъчихме да запалим огън, но нещо не ни се получи съвсем:


Та момчетата решиха да ме изоставят!? сама в палатката, за да търсят съчки. И ми казаха да вдигам шум. Лелей, какъв шум вдигах! Пях какво ли не. Луда работа. Дойдоха си малко преди да съм полудяла съвсем.
Допалихме огъня, хвърлихме паржолите. Много вкусни станаха - паржоли с въглени, лютеница, топено сирене и хляб. Мляс.
Имахме си рекичка наблизо с жаба и жабчета:


Измих си ръцете във водата и слава богу, не светех.
Легнахме да спим в палатката. Голям студ, ейййй. Носът ми измръзна. Не можах да мигна цяла нощ.
На сутринта - красота, която не можахме да видим на отиване, защото пристигнахме в 9.30-10.


Та като изключим студа, много ми хареса. Даже се замислих как бихме могли да водим бебе на къмпинг. Изводите - тук.
А дядо ми каза, че може да ни подари палатка, внесена преди 100 години от Полша, по време на неговата младост. Той я бил ползвал 2 пъти, майка ми и баща ми и те толкова - почти чисто нова. :)