Предпътно, предсамолетно, предфренско

Ей ме на.
Куфарът - на земята. Изненадващо откритите 28 долара също са на земята. Най-вероятно, ако хептен я закъсам, ще ги обърна в евро. Не че 20 евро са нещо особено, ама колкото да не умрем от глад в Париж и да се повозим на корабче - стигат.
Багажът също е разхвърлян - по леглото. Още го мисля...Хладно било в Брест - 17 градуса. А аз се бях приготвила за 40 градусови жеги. Та за това, който бърза - разопакова.
Вълнувам се. Отдавна не съм пътувала зад граница. Последната разходка беше през септември 2006 до Букурещ, но само за два дни. А сега заминавам за цяла седмица - 6 дни в Брест и един ден в Париж. При това със самолет - полет на Ер Франс. Никога не съм пътувала със самолет и ми е много вълнуващо. Много обичам самолети. Почти израснах по разни авиошоута, но никога не съм се качвала в пътнически самолет.
Излитаме в 8.10, което значи, че 4.30 - 5 ще трябва да съм на крак. Трябваше вече да съм в леглото и да сънувам облаци и океани, обачееееее, не съм. Ами как да си оставя компютърчето, я. Поне него няма да помъкна, казаха, че ще имаме достъп до интернет от библиотеката, за да попълваме редовно блога на проекта.
Та, всъщност, заминавам по екологично-културен проект на програмата Младеж на ЕС. Ще бъдем по 6-7 човека от България, Франция, Полша и Малта. Надявам се да бъде забавно. Всяка сутрин ще имаме работа по еко частта - ще обикаляме разни местности, ще разучаваме флора и фауна. Следобед ще имаме "културна част" - театрални упражнения, а всяка вечер ще има вечер на държавата - ще се представя филм, кратко филмче за самата държава, кратка дискусийка, ядене на манджи от държавата и слушане на съответната музика. Ние смятаме да представим България с "Мила от Марс", баница и музика кой каквато занесе. Аз ще взема Балканджи. Добро съчетание са на фолклор и по-тежка музика. Мислех и за Исихия, но кой да се сети да си купи празни дискове, за да записва, а?! Ми не съм аз със сигурност.
Та това е засега.

Стискайте ми палци за полета:
- да няма терористи
-да не ни свърши горивото
-да не се отвори случайно прозорчето и да изхвърча навън
-да не падне самолетът в океана...всъщност ние няма да летим над океан...накратко  - да не пада въобще самолетът където и да е
- да раздават храна и пиене в самолета, че не ми останаха левчета да си купя закуска утре. Пък и надали някой ще отвори нещо си специално, за да ям аз в 6 часа на летището.
Ще гледам да пиша от там, но със сигурност ще си нося хартиен тефтер,за да записвам всичко интересно, когато нямам достъп до компютър.
Поздравиииииииииии!