Заглавна страница
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Туризъм
Поста е посветен на поста на стоян
от
edinotwas
на 25.03.2008 15:47
6 коментара
,
705 прочита
Този пост ме накара да разкажа за първия ми стоп.
Бях на 12-14 години. началото на 90 те месец края на януари, началото на февруари. Бях на училище първа смяна петък и реших да ида до вилата. Тя е на 100 км от София, между Дупница и Кюстендил. Попитах нашите дали искат да идем до вилата и те ми казаха, че било студено, не било планирано, още рано и нямало да идем. Всъщност следващата седмица застудя. Но аз си бях навил, че ще ида. Взех пари, храна, дрехи, мачете, ножове 3 броя, спрей, и още куп тежести в един голям сак общо 10-15 кг и тръгнах към автогара Овча купел. Беше 14 часа и тъкмо бях изпуснал рейса за Кюстендил. Качих се на следващия за Дупница пристигайки в Дупница разбрах, че сме се разминали с рейса, Дупница - Кюстендил и аз съм на приблизително 50км от София и на 50% от поставената цел. Помислих малко и реших връщане на зад няма!
Тръгнах на стоп. Махайки и вървейки излязох от Дупница без да ми спре никоя кола. По едно време видях спряло софийско такси до пътя, марка Москвич-квич-квич-квич Алеко. Попитах шофьора можели да се кача при него и той се съгласи да ме закара по магистралата до моята отбивка. Благполучно стихнахме, предложих му пари за услугата, но той с усмивка ми каза, че не е на работа и се разделихме. От там поех по пътя си пеш. Махайки, вървейки, махайки, вървейки. Малкото коли изчезваха и изчезнаха. Вече бях уморен. Слушаш някакво техно "Скутер" (една касетка 5 часа нон стоп още ми отеква в ушите :))) ) на уокмена който си бях взел. той ми подържаше темпото на ходенето. По-едно време видях в далечината познати върхове, дойдоха ми сили и продължих на пред с нова енергия. оказаха се по далеч от колкото ми се струваше още 2 часа път.
След 5 часа ходене стигнах заветната цел.
Заспах уморен, но щастлив.
Край.
Равносметка: За 8 часа 100км 6 от които ходене пеш, натоварен като с пълно бойно (Тери да каже какво е това :) )
Колко малко му трябва на човек да е щастлив понякога.
RSS за коментари
Коментари
#
| от
do100jan
на 25 март 2008, 15:51
Хехе, така е на стоп. Трябват и здрави крака, трябва и спане на открито понякога. Жега, студ, дъжд, вятър - това е автостоп. И въпреки, че на момента е гадно, после остават много приятни спомени :)))
#
| от
edinotwas
на 25 март 2008, 15:55
Стояне май трябва да изпием с тебе по бира, ми се чини :)
#
| от
do100jan
на 25 март 2008, 16:04
Не обещавам нищо. Вече водя заседнал живот :))))
#
| от
edinotwas
на 25 март 2008, 16:33
Е то седнали ще пием ;)
#
| от
Светлина
на 25 март 2008, 21:08
А може ли и аз? (моля не бира)
#
| от
BasiDi
на 29 март 2008, 20:00
Хехехехе... спомени...мда! :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Podcasting
Ежедневие
За BgLOG.net
Забавление
Интересни линкове
Интернет
Коментари
Компютри
Култура и изкуство
Купон
Линукс
Литература
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Поезия
Политика
Приятели
Програмиране
Профил
Размисли
Рецепти
Семейство
Смях до дупка! :)
София
Софтуер
Спорт
Събития
Филми
Хапка и пийка
Хардуер
Човекът и природата
Символика
Д Втора възрастова група /4-5 години/
З Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Й Семейство
К Да играем заедно
България
Ключови думи
destin
florida
usa
work and travel
арагорн
деца
иван стефанов
китай
колорадо
красота
пекин
природа
приятели
пътешествия
пътуване
рим
сащ
флорида
шведки
швеция
всички ключови думи