Остров Мавриций - повече от впечатления! (1)

Не зная как е при вас, но в моя живот се случват вълнуващи неща!  Всеки има мечти, желания, копнежи, търсения... На всеки се случва поне веднъж в живота си да преживее онова сакрално, вълнуващо приключение, което довежда до възторг и устрем да се преживее отново. Разбира се, не е възможно да се повтори, а само да се видоизмени в нещо по-значимо, или в най-лошия случай да остави траен спомен в душата.

За мен този красив, очарователен дар се сбъдна при пътуването ми до остров Мавриций.  Бях там в началото на юли, и преживях наситени с емоции и тропическа атмосфера единадесет дни-мечта!

И така, да започна да разказвам...

Полетът ми съвпадна със злополучният 3-ти юли. Денят, в който взрив събуди спяща София.  Летище София остана затворено до 13 часа, но целият следобед чак до вечерта тръпнеше в очакване на съобщението да бъде отворено за излитащите и кацащи самолети. Не мисля, че цареше хаос, а по-скоро досадното очакване за предстоящото излитане, което все се отлага. 

В крайна сметка полетът ми до Париж (където трябваше да направя връзка за следващия самолет) се анулира, и след 8 часа висене се прибрах у дома.  Децата бяха във възторг, че мама се е завърнала и то, толкова бързо. :-))  Е, на следващата сутрин напуснах спящото домочадие, като в 6 ч. бях на летището за чекинг-а.  Всичко беше спокойно, а работата на летищните служители  вървеше свежо, като утринна роса след горещ летен месец.  Обслужващият ни персонал от Еър Франс дори със самочувствие показваше ентусиазъм пред масивната група французи пътуващи с този полет.  Всичко беше културно, изискано и стилно.

Предупредиха ме, че Еър Франс не е най-добрата авио компания, но така или иначе, аз избрах тях. Дотогава нямах впечатления.  Но, аз съм доволна, с една-две забележки и препоръката да подобрят качеството на предлаганото кафе. Аз като ценителка и потребителка на кафе (много и по всяко време) изразих протеста си към кафето, което ми сервираха, просто като не го изпих. За сметка на това пък, кетъринга им беше на ниво, за виното да не говоря (другата напитка, която консумирам). Убедете се сами:

Тук пропускам престоят ми на френското летище Шарл де Гол. За мой късмет вторият ми полет беше от същия терминал, което максимално улесни връзката ми, дори ми остана време за шопинг, кафе (отново!) и бърза ориентация в обстановката, нещо което ми се отдава.  Последва половин час чакане пред гейт 52, паспортна проверка и напред към предстоящият ми 11 часов полет Париж-Мавриций.  Имах чувството, че бях в нещо като 2-звезден хотел.  На борда на самолета имаше от всичко по малко - като се започне от бебета и се стигне до мулти-национални индивиди, всеки носител на своя си нрав, култура и поведение.  Аз седях до един тинейджър от арабски произход, който ме "светна" как да си пусна радиото -  единствената атракция на борда.  Предпочетох изгледите навън :-)

И така, в оставащият един час до остров Мавриций все пак реших да послушам радио. Вече се съмваше, а аз не исках да пропусна кръженето на самолета над този непознат, но притегателен за мен екзотичен остров предчувствайки, че ми предстои да изживея нещо несравнимо.

За първите ми впечатления от острова, за посрещането ми и първите ми контакти с хората, както и обиколката ми из столицата Порт Луи, а най-вече за рождения ми ден там, ще продължа във втора част.