Кадин мост
В неделя пътувахме по пътя от Кюстендил за Дупница. Минахме през Невестино - име на селище, което повечето българи свързват с известната марка минерална вода.
Тук обаче се намира и една голяма историческа забележителност - Кадин мост, познат от стари времена с още две имена: Кадън кюприси или Невестин мост.
Както се вижда и от снимката, той е здрав, каменен мост, с гърбица, извисяващ се над р. Струма - петата по големина река в България. Каменните блокове, от които се състои моста, са изключително тежки и местните хора нямат обяснение как са били донесени и използвани в строителството на това уникално за средновековието съоръжение.
Точно когато минавахме през моста, река Струма беше придошла и се беше разляла нашироко.
А сега нека да дадем и малко история.
Кадин мост е построен през 1470 година от Исак паша, везир при султан Мохамед ІІ. Това гласи и съдържанието на древния надпис, който е зазидан в единия край на моста. Ето го.
Кадин мост е построен през 1470 година от Исак паша, везир при султан Мохамед ІІ. Това гласи и съдържанието на древния надпис, който е зазидан в единия край на моста. Ето го.
Историята разказва, че един ден везирът пътувал към Босна, но тъй като реката била придошла, той много трудно я преминал. Тогава Исак паша взел решение на това място да бъде изграден мост и седем години по-късно той бил завършен.
За построяването на Кадин мост се разказват фолклорни легенди, свързани с един особен обичай на съграждането, за който сме чели в „Изворът на белоногата" от П.Р. Славейков. По онова време се е смятало, че за да бъде стабилен градежът на черква, мост или чешма, е трябвало в основите на строежа да се зазида жив човек или сянката му. Целта на този обичай била да се създаде по изкуствен начин дух покровител на сградата и така тя щяла да бъде защитена. Самото вграждане на човешка жертва ставало като майсторите оставяли някъде недоизградено място и когато някой минавал покрай мястото, го блъскали вътре и го зазиждали. В по-късни времена взимали мярка с пръчка, тръстика или въже на сянката на обречената жертва, и я вграждали в основите или в друга част на градежа. Вярвало се, че този на когото била снета сянката, почвал да линее, да отслабва и скоро умирал, а след това се превръщал в таласъм.
Най-популярната легенда за изграждането на Кадин мост гласи, че трима братя от съседно село били наети да го построят, но работата им никак не споряла, защото онова, което изграждали през деня, нощем било отнасяно от водите на Струма. И за да не посрамят името и майсторската си чест, и тримата решили да вградят в каменния зид онази от техните съпруги, която първа донесе храна на мъжа си. Решили, когато се приберат, да не казват нищо на жените си.
Отишли си братята вечерта по домовете и най-младият майстор Манол не продумал нищо на жена си. На другия ден младата невеста, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете, тръгнала сама. В едната си ръка носела първата си рожба пеленаче, а в другата - яденето. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал мълчаливо. Щом тя приближила, той я помолил да потърси пръстена му, който уж бил паднал до свода. Младата невеста се навела да го потърси и в този момент другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат.
Докато я вграждали, тя плачела и се молела да оставят отвън гърдите й и да й направят дупки за очите й, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили най-накрая и изпълнили молбата й. Тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че дори и сега, щом придойде реката, гласът й се чувал нощем да проплаква.
Млякото от гърдите на злочестата майка се вкаменило, докато текло по камъните. Затова в миналото много безмлечни майки от Кюстендилско идвали на моста, откъсвали си парчета от гранита, които после варели и след това пиели водата, за да им дойде кърмата.
Моля администратора на общността да ми помогне. В краен случай статията нека да бъде изтрита, но не може да остане в това състояние:((
Щепси, заради такива хора като теб си заслужава усилието да се организира човек и да напише една такава статия. Да знаеш, че много се радвам, като науча, че на някого му е било интересно да прочете нещо такова, просто защото любознателните хора като теб са малко на брой.
Покарй твоя пост се сетих и за още едно-две неща, за които ще напиша, само не знам кога.
Всъщност, нямам нищо против някой друг да ме изпревари :) Едното от нещата е Дяволския мост -интересен сам по себе си, интересна е и легендата.
Другото е една чешма, за която дори не се налага да пътешествам кой знае колко - намира се на 200 метра от дома ми и не е включена в никой каталог на туристическите обекти, въпреки това има интересно минало.
Сигурно, ако беше видял всичко това, нямаше да си толкова категоричен по въпроса с триенето.
А за чешмата и Дяволския мост се надявам да намериш време и да ни разкажеш... Дано да не чакаме много дълго:)
Тази легенда съм я чела мнооого отдавна. Не знаех, че се отнася за този мост... Много е тъжна наистина.
п.п.. Струма е била много по пълноводна по онова време. Много хора са се мятали по различни причини в нея, от да се изперат, изкъпят до, да не попаднат в плен, робство и пр.
Още го правят, ама причините са най вече туристически, ваканционни и п.р. от този род.