Аз бях в Китай! (5)

Имайте предвид, че съветите, които ви дадох в предишната част на пътеписа, ще се окажат безполезни, ако решите да си купите нещо технологично, да речем фотоапарат, флаш памет или mp3 плеър. Колкото и да преговаряте, няма да свалите много от началната цена. Освен това е рисковано да си купувате подобни стоки от пекинските пазари. Ние се напатихме с дефектни четиригигабайтови флаш памети, продавани като Sony. Съмнително евтини бяха, наистина (по около 80–90 юана*), но се надявахме част от тях да са читави. Останахме си с надеждите...

От Пекин се завърнахме и с цифров фотоапарат Canon PowerShot А520. Той, слава Богу, си работи, обаче допълнителната 512-мегабайтова карта SanDisk, която си купихме, в един момент отказа да си общува с всякакви фотоапарати и специални четци и така завлече в небитието целия снимков материал от Пекин, съхранен на нея. Добре че с нас беше старият лентов Olympus (миличкият той!), та запечатахме пътешествието за поколенията.

Брей, отплеснах се! Време е да сляза на долния етаж, за да се видя с Цена и Добринка, както се бяхме уговорили. Набързо обменяме впечатления и отново се разделяме, защото се оказва, че и трите сме обходили малка част от пазара. Аз съм купила само една рокличка на дъщеря си за 40 юана (това е важно с оглед на някои следващи събития :), но вече съм завладяна от треската на пазаренето. След успешно проведени преговори се сдобивам с красива порцеланова чаша за чай (35 юана), здрава раница (80 юана), шарена метална костенурка за моята колекция, официална дамска чанта, обшита ръчно с мъниста (50 юана), комплект бижута от корал и сребро – пръстен, обици и висулка. Още помня част от цените, макар че оттогава минаха почти две години – воювала съм за всяка от тях!

Продавачите обикновено се опитват да привлекат клиентите и усърдно ги канят да видят какво предлагат на своите щандове. Минавайки покрай изложени мъжки дрехи, дочувам: “For husband, for husband!” А едно момиче, много галантно, подвиква: “For boyfriend, for boyfriend!” Оглеждам се, обаче не виждам наблизо други клиенти. Явно поканата е адресирана към мен. Изведнъж ме напушва смях. Че изглеждам млада за годините си, това е ясно ;), но пък не приличам на госпожица! Усмихвам се на момичето и му казвам “сиеси” за това, че ме развесели. Как съм пропуснала да спомена тази дума досега! Тя е една от двете китайски, които знам, и означава “благодаря”. Изричах я винаги, когато имаше повод, и в отговор получавах усмивка. Китайците много се впечатляват, ако им кажеш нещо на техния роден език. Не струва усилия, а доставя радост. Другата китайска дума, която знам, е “нихао” – означава “моля”.

На един от щандовете за бижута, разположени на последния етаж, попадам на госпожа Лу. Тя е от онези рядко срещани създания, които са щастливи, че са се родили на този свят, вършат работата си с удоволствие, а усмивката изглежда толкова естествено на лицето им, колкото слънцето на небето. Харесвам една гривна от малки нефритени плочки, съединени със сребърни орнаменти. Госпожа Лу любезно ми я показва, слага я на ръката ми и обяснява, че свързващите орнаменти са направени във формата на йероглифи – един означава “щастие”, друг – “късмет”, трети – “любов”, въобще, все хубави неща. След като узнава от мен, че искам да купя бижуто за подарък, тя се усмихва още по-широко и заявява, че това е чудесен избор. Пазаренето с тази жена е истинско удоволствие. С най-мило изражение смъква началната цена и ме подканя да вдигна своята. Как да не го направя?

 

Щанд за бижута на Пазара на коприната

Вечерта в хотела въодушевено разказвам на Гошо за преживяванията си и го убеждавам, че такова приключение не може да се пропусне. Два дни по-късно отиваме заедно с моя boyfriend на Пазара на коприната и той ми дава карт бланш да водя разговорите с търговците като по-опитна ;). На един щанд с детски дрехи погледът ми е привлечен от красива рокличка. Фльонгата на гърба ме кара да се влюбя в нея и аз вече си представям колко хубаво ще стои на Божена. Решавам, че ще се пазаря, докато цената падне до 40 юана – колкото дадох за купената вече рокля. Да, обаче продавачката стига до 42 юана и дава ясно да се разбере, че повече няма да снижава цената. Аз също не мърдам от 40. Със съжаление вдигам рамене и тръгваме с Гошо от щанда. Сделка няма.

Вървейки, водим горе-долу следния диалог, който не ме представя в добра светлина, обаче ясно показва докъде може да доведе страстта за пазарене един нормален човек като мен:

       – Защо се отказа, нали рокличката ти хареса?
       – Хареса ми, но не можах да сведа цената до 40 юана.
       – Нали се бяха съгласили на 42? Даваш ли си сметка, че разликата е 40 стотинки?
       – Давам си, обаче въпросът е принципен (!?) – не може роклята да струва повече от онази, която купих.

И точно преди Гошо да реши, че здравият разум е напуснал жена му, ни настига момичето от щанда и казва, че е съгласно да ни продаде роклята за 40 юана! Връщаме се обратно: мъжът ми – изненадан от обрата на събитията, а аз – победоносно! В този момент разбирам как са се чувствали цар Иван Асен II след битката при Клокотница и император Наполеон Бонапарт след Аустерлиц.

Завеждам Гошо при госпожа Лу, а тя ме вижда отдалече и ми маха възторжено с ръка, сякаш сме стари приятелки. Сещаме се, че може да купим подарък на Катя, нашия туристически агент, който ни осигури самолетните билети. Също като госпожа Лу тя върши работата си с удоволствие, винаги с усмивка изпълнява нашите молби и отговаря на многобройните ни въпроси. Избираме комплект гривна и колие, изработени от сребро и бели перли. Споразумяваме се набързо за цената, защото вече се знаем :), и го правим по-скоро от уважение към ритуала.

Другите два големи пазара в Пекин са “Яболу” и Пазарът на перлите. За разлика от Цена, аз не успях да стигна до “Яболу”, така че нямам преки впечатления. Пазарът на перлите е малко отдалечен от центъра и се намира на юг от него, близо до Храма на Небето. До там не можете да стигнете с метрото, а трябва да използвате автобус. По големина е сравним с Пазара на коприната, но се предлагат по-малко дрехи и повече технологични продукти. Нарича се така, понеже последният му етаж представлява море от перлени бижута. В един момент започваш да си мислиш, че не може перлите да са естествени и същевременно умопомрачително много. Всъщност те са истински, но се “отглеждат” в сладководни басейни и се добиват в промишлени количества. Ако искате да си купите перлени накити, с които впрочем Пекин се слави, посетете този пазар: изборът е доста голям, а цените – съвсем прилични (не началните, разбира се, а тези, които сами ще извоювате).

Самостоятелно и независимо от мен Гошо отиде още веднъж на Пазара на перлите. Разказа ми, че се е осмелил да влезе в приземния етаж, обитаван от странни морски чудовища, които само китайците са способни да си сготвят, а след това да ги ядат. Там се продавали най-различни видове риба, змиорки и животни, които у нас не могат да се видят и в зоологическата градина. После мъжът ми с гордост заяви, че със сигурност е бил единственият бял човек на етажа, защото друг от нашата раса не би могъл да изтърпи зловещата воня.

*Китайската парична единица юан се дели на 10 дзяо. $1 се обменя приблизително за 8 юана, а равностойността на 1 юан е около 0,2 лв. Ако искате да се ориентирате в сумите, които ви споменавам, делите на 5 и получавате левовото им изражение.