29.12.2008 г. 16:44:18

Моята малка лятна „Одисея” /III част/

До извора на вечната младост и назад

Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка” и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да влезем и в другия ръкав на пещерата. Там, където е извора на младостта и където някога се е къпела самата Афродита. Ако се промъкнеш през тясната пещера до него, пречистваш греховете си, а водата ти връща младостта. Ето това е изворът на Афродита! Легендата разказва, че всяка вечер тя се качвала в планината да забавлява боговете, а сутрин се изкъпвала във водите на извора и отново ставала девствена. / Афродита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Раждането на Венера“. (1879) Картина на Уилям-Адолф Бюгеро (детайл)

Афродита (гр.Αφροδίτη, "родена от морската пяна") е гръцката богиня на любовта и красотата. Афродита е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговите кръв и семенната течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита — най-красивата от богините. Ето защо според тази история, Афродита е по-древна от Зевс и e една от първите богини. Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона. Афродита е представена и като богиня на плодородието, пролетта и живота. Винаги е обкръжена от рози, анемонии, нарциси и лилии. От името на остров Кипър, Афродита често била наричана Киприда. Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Афродита е и богиня на брака и даже на раждането. На нейната любовна власт се подчиняват и богове и хора. Неподвластни са и само Атина, Артемида и Хестия. По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил "Данаиди" Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Гърция, тези приближаващи я до малоазиатските богини черти, са по-смегчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превъща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита-дъщерята на Зевс и Диона. В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това, тя е една от малцината богове, които са женени, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест - мрачния бог ковач -най- изкусния майстор и най-грозния сред боговете. Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес - избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив, да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест, я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес и др. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа и завел всички други Олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил, те избягали и скоро забравили обещанието си. Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена нa Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.

И тя като другите Олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай./

Изворът на Афродита  трябваше да изглежда така: еднопосочен, тесен, пещерен ръкав около 10 метра в дъното, на който има мраморна чаша, вградена от ляво на стената, от която се излива, просмукалата се през скалата леденостудена, планинска вода, чиста като кристал. Поне във времето, когато елините са вярвали в Афродита, водата е извирала в тази пещера, а сега или е пресъхнала завинаги или е „извор” на чешмяна вода, която се контролира със завъртане на кранчето, а в деня, когато ние пристигнахме на Темпи, вода нямаше.

Очевидно ние нямахме късмет. Даряващата вечна младост вода не течеше, затова още не съм проверила колко ботокс има в нея. Но пък хлебарките бяха по олимпийски божествено огромни. Там където трябваше да има вода имаше една огромна умряла от жажда хлебарка и чехкинята, която вървеше пред мен в колонката така се уплаши от умрялото насекомо, че се разпищя и изплаши всички жадни за вечност и младост ловци на туристически забележителности. Сигурно щеше да изскочи с олимпийски рекорд от пещерата, ако пред нея нямаше около стотина препятствия, някои непреодолимо широки като мен. Просто трябваше да ме заобиколи, но това не беше много лесно, защото аз където и да отида си взимам всички сланинки и мазнинки. Искам да кажа, че едно ходене на море в чужбина не е достатъчен мотив за отслабване.

Е след като оцелях в преследването на вечната младост, която не открих, поразбутах конкурентните ловци на младост и се измъкнах от пещерата, някак си разочарована. Сега трябваше да си купя най-обикновена минерална вода с ужасен вкус и да продължа към метеорите. И всичко щеше да е идилично прекрасно, ако пред мен не беше прочутия мост. Трябваше да го преодолея и да се добера до колата. И тогава всичко щеше да е супер прекрасно. Стъпка по стъпка се добрах до противоположния бряг и открих, че има такива малки неща, като твърдата земя под краката, които са в състояние да ме изпълнят с истинско щастие. Е, не като да литна от радост. Високото не ми е любимото място, все пак. И понеже и дълбокото не ми е по-любимо място, затова често си мисля да поотложа умирането със 100-тина години. Но за сега най-важна е неописуемата радост от ходенето по стълби. Може да си представите какво изживяване е било за мен преминаването по този мост, ако мързелива дебеланка, т.е. моя милост, може да се зарадва на вита стълба. А там в края на стълбите имаше един пикап пълен с праскови. РАЙ! Купих един килограм и то само за мен, а успях да ги изям преди да видя промишлената зона на град Лариса.