Аз бях в Китай! (2) | Пътешествия

За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и за сградите в китайската столица

Почиваме си на бързи обороти и тръгваме да опознаваме Пекин. Снабдяваме се с карта и си вземаме такси, следвайки съветите към чуждестранните туристи, които посещават града. Без много да се колебаем, се понасяме към площад “Тянънмън” – символа и сърцето на Китай, както го наричат местните жители. Той е най-големият в света (500 х 880 м) и при добро желание на него могат да се поберат един милион души. В превод името му означава “Вратите на небесното спокойствие”, които всъщност се намират в северната му част и водят към Забранения град. Тук ще вметна, че имената на доста от забележителностите в Пекин са едни такива възвишени и духовни – необичайни за нашето ухо.

Площадът наистина има внушителни размери и щеше да изглежда още по-огромен, ако в средата му не беше издигнат Мавзолеят на Мао Цзедун. Това обаче се е сторило недостатъчно на признателните китайци и са добавили и растителност около него. От друга страна пък, като се замисля, щеше да е скучно – огромен, гол площад и нищо, на което да се спре погледът ти върху него. Впрочем тук се издига и Паметникът на народните герои, който според скромното ми мнение е забележителен само с височината си (38 м). Не, не само с това, двама войници стоят на пост пред него и аз не им завиждам при тези атмосферни условия. Горещината и влагата вече си казват думата и ние интензивно се потим, губейки ценни жизнени сокове. Налага се за момент да прекъснем разходката си по този световноизвестен площад, за да се снабдим с минерална вода. Слава Богу, бързо намираме магазин, предвидливо зареден с огромни количества разнообразни напитки. От мен да знаете, през летните месеци в Пекин непременно носете бутилка вода със себе си, иначе като нищо може да колабирате.

Лоша и неблагодарна съм, знам. Съдбата ми е дала възможност да видя с очите си най-големия площад в света, а аз само мрънкам и критикувам. Сега ще ви помоля да сложите в големи скоби горенаписаното или направо да го изведете долу, под линия. Всъщност “Тянънмън” е забележително място и с удоволствие бих останала там половин ден, ако беше малко по-хладно.

Площад “Тянънмън” – поглед от юг. В средата, заобиколен от дървета, се намира Мавзолеят на Мао Цзедун, а малко зад него – Паметникът на народните герои. В далечината се виждат червените покриви на сградите в Забранения град*

Площадът е свидетел на важни исторически събития. На 1 октомври 1949 г. от Вратите на небесното спокойствие Мао Цзедун обявява създаването на Китайската народна република. Затова огромният му портрет – единственият, който видяхме в Пекин, – и днес украсява тези врати.

През месец май 1989 г. тук започват масови студентски демонстрации с искания за демократизиране на страната и оставки на лидерите на Китайската комунистическа партия. На 4 юни правителството изпраща войска на “Тянънмън” и окървавява мирния протест: стотици са избити, хиляди – арестувани.

Паметникът на народните герои на площад “Тянънмън”

Днес обаче площадът е пълен с хора, които спокойно се разхождат и се снимат пред Мавзолея на Мао и Паметника на народните герои. Това са обикновени китайски семейства, но на нас ни изглеждат малко странни. Защо ли? Защото много рядко срещаме родители с две деца – пряк резултат от държавната политика за налагане на еднодетния семеен модел. Тя започва да се прилага целенасочено и стриктно през 80-те години на миналия век, макар че още през 70-те се вземат мерки за ограничаване на високата раждаемост, която представлява сериозна заплаха за стабилното икономическо развитие на Китай.

Ефектът е безспорен: раждаемостта пада от 33,43/1000 през 1970 г. на 15,23/1000 през 2000 г. Като цяло обаче броят на населението продължава да се увеличава, тъй като голяма част от хората са във възраст, когато създават семейства и раждат деца. В момента жителите на Китай, по официални данни, са повече от 1,3 милиарда и се очаква през 2010 г. да нараснат до 1,4 милиарда. Огромното население тегне на държавата и при големия, стабилен ръст, който бележи икономиката през последното десетилетие (9–10 % годишно), явно е пречка за съществено повишаване на стандарта на живот.

Вървим по улиците около Забранения град и се чудим защо са издигнати тези високи зидове, зад които не можем да зърнем нищо. Надникваме любопитно през една случайно отворена врата и почти не вярваме, че това е гледка от центъра на града, който скоро ще бъде домакин на Олимпийските игри: ниски, прихлупени постройки с тесни и мрачни проходи (не мога да ги нарека улици) помежду им. Част от стария Пекин. Част от онова, което китайците са се амбицирали да разрушат и на негово място да издигнат високи, модерни сгради.

Един от големите булеварди в Пекин. В далечината се виждат строителни кранове – неотменна част от съвременния пейзаж на китайската столица**

Вече го правят – бързо и решително. Столицата представлява огромна строителна площадка. Казват, че само на олимпийските обекти ежедневно работят около 3 милиона души. Вие сами можете да си представите с какви темпове и с какъв размах се променя обликът на Пекин. Едно нещо обаче не ми стана ясно. Защо новите здания са от метал и стъкло и в тяхната архитектура няма нищо типично китайско? Вероятно поради същата причина, поради която в повечето сгради у нас, построени през последните години, няма нищо типично българско.

Нова, още ненаселена сграда от метал и стъкло, типична за строителството тук през последните години

За да почувстваш един град, е нужно да обходиш пеш поне централните му улици. Това и правим, опитвайки се да се върнем в нашия хотел. Да, обаче сме въоръжени с карта без мащаб и можем само да гадаем колко километра имаме до там. Не допускайте нашата грешка, особено ако сте в многомилионен град като Пекин и още не сте добили представа за разстоянията в него. С усилие на волята и с помощта на автобус за последните две спирки (признавам си, няма как!) се добираме до базата. Два дни по-късно един колега на Гошо ни обявява за луди. Така си е, кой нормален човек ще върви 15 километра пеш в непоносима жега и влага, при условие че може да си вземе такси!

–––––––––––––––––––

* За площад “Тянънмън” и Площада на народните герои съм ползвала пощенски картички, но не мога да се позова на източник, защото той е означен с йероглифи. Съжалявам, че качеството на тези фотоси е лошо.

** Заради влажния климат в Пекин далечните обекти не се виждат ясно – просто са обвити от изпарения.

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (3)
Един ден в околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и Пазара на коприната

Аз бях в Китай! (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Аз бях в Китай! (8)
За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня

Добави коментар

Тагове

еднодетно семейство (2)

китай (8)

пекин (8)

тянънмън (1)

Коментари

Tanichka преди 19 години и 4 месеца

Много интересно! И снимките са си хубави, какви изпарения - автентичност е това!

Чакаме Китайската стена!

micromax преди 19 години и 4 месеца

Винаги съм се чудел какво се случва със студента спрял танковете на площада. Със сигурност се сещате за кадрите. Много са известни

Pavlina преди 19 години и 4 месеца

Ето препратка към една страница със снимки от събитията на “Тянънмън” през 1989 г., включително и на студента, спрял танковете. Има и други интересни фотоси, както и подробна информация за случилото се на площада, неговата пред- и послеистория.

Gennnnn преди 19 години и 4 месеца

Китай има с какво да ни впечатли, това е без съмнение , но за мен тези китайски оризища високо в планината , направени терасовидно и на огромни площи са просто прекрасна гледка.Аз ги видях за първи път разбира се на снимка , снимани от птичи поглед на някакъв календар, и в първия момент не предпологах за тяхното съществуване .Резчетох ги като хубава абстрактна картина .След това разбрах че това са тераси за ориз, правени с постоянство много години.Видях те ли ги в Китай?

Pavlina преди 19 години и 4 месеца

Gen, през всичките девет дни бяхме само в Пекин и за малко – в околностите му. Оризища обаче не видяхме.

Terkoto преди 19 години и 1 месец

здравейте, в момента съм в Китай и наистина мога да потвърдя, че е уникално място за почивка. Предстои ми обиколка на забележителности из цялата източна част и искам да благодаря за коментарите тук. Ши шие (благодаря на китайски:))