Танцът, като емоция
Като се върнах от Пловдив прочетох постинга на Eowyn и се замислих какво е салсата? Винка казва, че в този танц има много еротика, сякаш двамата танцуващи се свалят. Замислих се над това и се помъчих да анализирам какво е това салсата.
В момента гледам клипа от Мръсни танци и първото, което ми идва на ум е, че танца Салса е душевна емоция, която е изведена извън тялото. Предполагам, че най-красивия танц, който може да бъде видян някога би принадлежал на хора, които са влюбени един в друг и пръскат емоция около себе си.
Дали Салсата не е душевен израз, емоция, показана навън? Замисляли ли сте се над това? Не са просто движения, не са фигури, не са Руега, Казино и други, това са емоции превъплътени в танц. Какво ли е да танцуваш срещу стена? А срещу жив човек? Ако си го представихте, вярвам, че вече усещате за какво говоря - за емоцията, наречена танц на тялото, синхрон в движенията, пресрещнати погледи и пот в лятната нощ.
Има еротика, но според мен еротиката не е в това, което се вижда за зрителите, а в емоционалната игра по време на танца. Докосване, поглед, гъста плитка те перва през лицето, усмивка, ритъм и движение. Красотата е да танцуваш, не да гледаш отстрани. Безспорно, Салсата е красив за гледане танц, но самото и танцуване е нещо, което не може да се сравни с нещо друго. Особено, ако партньорката е с дълбоки очи, усмихва се чаровно и в този момент ти се струва, че всяко движение е вълшебство, че някой ще те ощипе и ще се събудиш.
След всичко казано дотук мога да обобщя, че танцът е наистина много еротичен, но еротиката се крие най-вече в погледа и усмивката, в това вълшебство, което чувстваш докато танцуваш. Думите са бедни да опишат чувството, а и някои чувства не бива да бъдат принизявани до тази степен, че да бъдат обличани в тези земни думи. За тях само стихът е нещо, което донякъде би се опитало да ги опише.
И ето ти танцуваш срещу мен отново,
усмихваш се, о колко си красива тази вечер!
И нека в ритъма на салсата пак да се въртим,
да не усетим как слънцето, луната пак е заменило.
В момента гледам клипа от Мръсни танци и първото, което ми идва на ум е, че танца Салса е душевна емоция, която е изведена извън тялото. Предполагам, че най-красивия танц, който може да бъде видян някога би принадлежал на хора, които са влюбени един в друг и пръскат емоция около себе си.
Дали Салсата не е душевен израз, емоция, показана навън? Замисляли ли сте се над това? Не са просто движения, не са фигури, не са Руега, Казино и други, това са емоции превъплътени в танц. Какво ли е да танцуваш срещу стена? А срещу жив човек? Ако си го представихте, вярвам, че вече усещате за какво говоря - за емоцията, наречена танц на тялото, синхрон в движенията, пресрещнати погледи и пот в лятната нощ.
Има еротика, но според мен еротиката не е в това, което се вижда за зрителите, а в емоционалната игра по време на танца. Докосване, поглед, гъста плитка те перва през лицето, усмивка, ритъм и движение. Красотата е да танцуваш, не да гледаш отстрани. Безспорно, Салсата е красив за гледане танц, но самото и танцуване е нещо, което не може да се сравни с нещо друго. Особено, ако партньорката е с дълбоки очи, усмихва се чаровно и в този момент ти се струва, че всяко движение е вълшебство, че някой ще те ощипе и ще се събудиш.
След всичко казано дотук мога да обобщя, че танцът е наистина много еротичен, но еротиката се крие най-вече в погледа и усмивката, в това вълшебство, което чувстваш докато танцуваш. Думите са бедни да опишат чувството, а и някои чувства не бива да бъдат принизявани до тази степен, че да бъдат обличани в тези земни думи. За тях само стихът е нещо, което донякъде би се опитало да ги опише.
И ето ти танцуваш срещу мен отново,
усмихваш се, о колко си красива тази вечер!
И нека в ритъма на салсата пак да се въртим,
да не усетим как слънцето, луната пак е заменило.
Коментари