Shall we dance?
Току-що гледах и този филм. Реших да не спамя главната общност с писанията ми по темата танци и да напиша това, което мисля тук.
За първи път няма да ви обяснявам филма, а ще напиша това, което чувствам. А то може да бъде описано с една дума - Красота! Всъщност с още една - тъга.
Ричърд Гиър (Джон) видя нещо, което да направи ежедневието му не толкова сухо. Намери нещо ново, нещо, което разнообрази адвокатското му ежедневие. Аз също открих в салсата нещо, което е много ценно за мен по същата причина - нещо, което разнообрази моето ежедневие, обсебено от компютри, компютри, компютри... А често и от негативни емоции, причинени от другите, и които попивам в себе си, тъй като чувствам хората по един или друг начин.
Днес си направих един чудесен танцувален уикенд. Не танцувах, но вътрешно постоянно танцувах. Гледах филмите Salsa, Take the Lead, Shall we dance и Let's dance!
Не отидох в салса дискотеката. Исках да остана малко сам, да помисля за нещата свързани с мен, да помечтая... И помечтах. Разбрах нещо важно. Какво е то ще проличи.
Има и много неща, за които трябва да помисля. Събрах доста впечатления за цял ден :)
Едно знам, почвайки танците при Пресиян и Ани аз се промених. Към добро. Вече не съм същия, който бях преди три месеца. За добро или за лошо, но на мен ми харесва. И бога ми, искам някой ден да танцувам така красиво, както става по тези филми. И както съм виждал да танцуват в Салса Плюс. С усмивка!
Последния филм, който гледах и който е тема на този постинг ме накара да се замисля. До толкова се разпознах себе си в Джон, че пона няколко пъти се наложи да спирам филма, защото не можех да гледам. Надявам се някой ден да срещна моята партньорка и да танцуваме красиво.
А знаете ли кое е най-хубавото? Най-хубавото е, че вярвам в това! :)
За първи път няма да ви обяснявам филма, а ще напиша това, което чувствам. А то може да бъде описано с една дума - Красота! Всъщност с още една - тъга.
Ричърд Гиър (Джон) видя нещо, което да направи ежедневието му не толкова сухо. Намери нещо ново, нещо, което разнообрази адвокатското му ежедневие. Аз също открих в салсата нещо, което е много ценно за мен по същата причина - нещо, което разнообрази моето ежедневие, обсебено от компютри, компютри, компютри... А често и от негативни емоции, причинени от другите, и които попивам в себе си, тъй като чувствам хората по един или друг начин.
Днес си направих един чудесен танцувален уикенд. Не танцувах, но вътрешно постоянно танцувах. Гледах филмите Salsa, Take the Lead, Shall we dance и Let's dance!
Не отидох в салса дискотеката. Исках да остана малко сам, да помисля за нещата свързани с мен, да помечтая... И помечтах. Разбрах нещо важно. Какво е то ще проличи.
Има и много неща, за които трябва да помисля. Събрах доста впечатления за цял ден :)
Едно знам, почвайки танците при Пресиян и Ани аз се промених. Към добро. Вече не съм същия, който бях преди три месеца. За добро или за лошо, но на мен ми харесва. И бога ми, искам някой ден да танцувам така красиво, както става по тези филми. И както съм виждал да танцуват в Салса Плюс. С усмивка!
Последния филм, който гледах и който е тема на този постинг ме накара да се замисля. До толкова се разпознах себе си в Джон, че пона няколко пъти се наложи да спирам филма, защото не можех да гледам. Надявам се някой ден да срещна моята партньорка и да танцуваме красиво.
А знаете ли кое е най-хубавото? Най-хубавото е, че вярвам в това! :)
- Значи, когато учиш нещо (в конкретния случай беше пеене, но тук да се разбира танц) обикновено минаваш през няколко етапа: В началото се стараеш, стараеш... и резултатът е, че нещото става сложно и грозно. После се качваш на по-високо ниво, стараеш се, стараеш се, и вече е красиво, но все още е сложно. Накрая нещата се случват по-лесно, и вече нещото е и просто, и красиво.
Това е най-обикновена игра на думи, и вероятно може да се отделят още етапи, но според мен има нещо вярно.
Та, идеята ми беше, че специално аз ще бъда доволна просто да мина на красивите нива, че нещо... но както и да е.
А колкото до танцуването с усмивка - досега съм била само на 2 партита (на маскения бал и на партито този четвъртък - и двете в Салса Плюс), ами не мога да танцувам особено красиво, но пък усмивката е налице. Е, повече я има, когато танцувам с познати, тогава се забавлявам истински. Защото все си мисля, че на непознатите не им е особено приятно да танцуват с начинаеща дама. И понякога се чувствам малко като на изпит (зависи от партньора, разбира се). Обаче пък е забавно. На последния урок инструкторът ни каза, че е важно да се престрашаваме да танцуваме - е, в четвъртък се престраших безброй пъти
Права си, за да се стигне до красивият танц е нужна много работа :) Аз още не съм научил достатъчно добре някои стъпки, за да мога да усъвършенствам движенията си, но се старая :) С всяка нова фигура откривам нещо ново, например миналата седмица учихме Сомбреро и за разлика от друг път бързо я схванах:)
Пожелавам ти да намериш Твоята партньорка в живота и Твоят начин да бъдеш щастлив.