Прости ми

Ейс, ;( разчувства ме!
Звучи грубо, но все пак честно към този към когото се обръщаш. ...и кой каквото ще да си мисли или казва, никой няма право да те съди затова, че искаш да бъдеш щастлив.

Еовинче, съвсем не е грубо. Смятам, че щом опира въпросът до нечии чувства не бива да се делим на мъже и жени (а и не само в чувствата) - от това деление идват много проблеми. Всички, било то мъже или жени, сме един вид - човек и би било глупаво да се делят чувствата на мъжки и на женски. Това деление се е трупало с векове и е създало много предразсъдъци. Възприемам деленето на мъжки и женски характер, (което не означава, че и противоположния пол не може да притежава такъв) но не и деленето на чувствата - те са едни и същи и понеже сме личности, индивиди и сме възпитавани в различни среди и отношения, тези същите чувства, които наричаме мъжки или женски могат да се проявят и у нас в друг момент, на друго място, по друго време... реагираме по-различен начин, но не може да се каже, че тази реакция (когато са засегнати чувства) е типично мъжка или женска.

Считам и за много глупаво схващането, че мъжете не плачат и още докато растат момченцата се възпитават в това. Емоциите не бива да се задържат, защото предизвикват големи сривове, които макар и да не усещаме токова дълбоко и осезаемо в момета, в един момент избиват под силно нервно напрежение, комплекси или фобии. Разбирам да се говори за контрол над плача, защото и дългият рев не е много полезен, но не и за изкореняване на сълзите.

Поотплеснах се от темата :) Сори, но ми е слабост!