Приятел ли? Хаха
Имаше една такава приказка на Ран Босилек за едно момиче, което не искало да слезе от дървото и принцът правил какви ли не маймунджулъци, за да я свали и да си я вземе.
Тук има един много важен глагол - "вземе". Еми направи си малко труд! Протегни се поне! Защо аз трябва да правя всичко?! А после ела да ми обясняваш, че ме искаш! Много ти личи да ти кажа! А пък сега съвсем си пролича! Ама нейсе, гледай си момичето от партера и това е! Това е ами! После защо момичетата все нагоре по етажите шарели, еми естествено!
А приятел ли? Мц! Не, благодаря! Ще се въздържа от категоризирането ти като приятел ... или поне засега. Просто ще ти изчезна от полезрението за известно време
Най-големият майтап е, че сигурно въобще няма да забележиш, но на мен ми е нужно, за да да дойде моментът (тука съвсем нескромно ще цитирам себе си в един по-раншен период):
...когато пак ще те погледна
без срам в очите и без страх -
ще се усмихна най-безгрижна,
покрила снимката ти с прах.
02.07.00
Та и тоя юнак (принц): щом го удовлетворяват непретенциозните момичета, незаангажиращите връзки, безпроблемните и лесни контакти - защо не? Явно това търси - а който търси, винаги намира.
А момичето от дървото ще трябва да изчака друг принц: някой с малко повече идеали и по-малка душевна инертност.
"В детските приказки принцесите целуват жаби и те се превръщат в принцове. В реалния живот принцесите целуват принцове и те се превръщат в жаби."