Приятели 13.05.2006 shtepselinka 964 прочитания

Поклон

    Отиде си един страхотен човек. Човек, който ме е научил на много неща. Човек, който винаги е бил там, когато искаш да споделиш нещо или да попиташ нещо. Човек, който раздава цял живот мъдростта си. Човек, който всеки път, когато ми заговореше, ми говореше за любов, за обичта между хората, за това, че светът не може да съществува без любов, за това как трябва да раздаваш любов без да търсиш отплата. И това е човек, който е лежал много...много дълго време по лагери, заради убежденията си и въпреки това той беше способен да дарява своята любов, да обича всички, да запази вярата си и да я дарява на другите.
    Не, той не ми беше роднина, но ми беше много по-близък от много, които ми се водят такива.
    Почивай в мир, дядо Методий! Сигурна съм, че благодарение на това, което си направил и казал през живота си, си направил света малко по-добър и си дал стимул на много млади хора да бъдат като теб!

Реклама

Коментари

Valsised
Valsised преди 19 години и 11 месеца
Ето това за което говорим Савина ето това е което не трябва да се одминава чудно е как точно тук и точно на тази тема никой не е обърнал внимание защото някой от нас не вярват във смърта а само преходът от един живот към друг защото можели да умре създание което е предизвиквало живот и любов...най красивото нещо на този свят но болката от временната раздяла е тази която ни прави съпричастни познавам повече хора като този за когото говориш и наистина те всички са такива както описа дядо  Методи защото лагерът и истинското страдание превръща човека в човек състрадаващ човечен любящ
acecoke
acecoke преди 19 години и 11 месеца
Моля те, Валсисед, не употребявай толкоз силни слова като 'никой'. Доказателство - лесно. Ти си обърнал внимание. Оприличаваш ли се с никой?
Valsised
Valsised преди 19 години и 11 месеца
Прощавайте за нетактичноста понякога ставам непохватен в използването на речта не исках да обидя няко просто пресилих твърде много нещата но това е когато дам воля на чувствата си а за себеси незнам Асе Соке човек се обезличава понякога от времето обстоятелствата и света можеби наистина потсъзнателно се смятам за обезличен
acecoke
acecoke преди 19 години и 11 месеца
Чупи гипса, друже. Всички ги правим такива понякога :))) Важното е да сме щастливи ;)