Образът ми в криво огледало
Да видиш чувствата си - неразбрани,
жестове - пантомимично изкривени,
душата ти - захвърлена в калта,
доброто - дадено и неприето,
за грешките - осъдена на смърт.
Ръката ми протегната - сама.
Да видиш себе си - карикатура -
в осакатяващото огледалото
на тез приятелски очи ...
Аз паднах от приятелския огън.
Кажи, приятелко, защо?
жестове - пантомимично изкривени,
душата ти - захвърлена в калта,
доброто - дадено и неприето,
за грешките - осъдена на смърт.
Ръката ми протегната - сама.
Да видиш себе си - карикатура -
в осакатяващото огледалото
на тез приятелски очи ...
Аз паднах от приятелския огън.
Кажи, приятелко, защо?
Прекрасен стих, Шогун.
Все още не мога да асимилирам ситуацията - ще ми трябва време.
Случва се .... да паднем, по-важното е възможно най-скоро да станем и продължим!