Моята приятелка Крис
От много месеци нямам връзка с една много добра приятелка - Криси, която вече шеста година се мъчи с живота в Япония.
Последното ни хихикане по телефона беше, доколкото помня, миналата есен. След това се заредиха поредица мейли, предимно на тема "как се чувствам тия дни и с каква музика се лекувам". Така до 7 октомври.
Пауза.
По принцип нямам проблем с паузите в приятелствата си - с някои, обикновено най-добрите, приятели може да не се виждаме/чуваме/да не си пишем (в зависимост от часовите разлики по меду ни) с месеци, после уж да си уговаряме срещи, за които не смогваме да се освободим, но накрая все пак се виждаме/чуваме се задълго/пишем си дълги писма и няма сърдели-мърдели.
Затова и оставих паузата да се проточва.
Учене. Изпити разни. Бачкане. Малки пътувания из родината. Моят си живот в България.
Паузата взе да става още по-тягостна. Откакто Криси замина за Япония в началото на 2000 г., паузите са обичайното състояние в нашето приятелство. Срещите наживо - най-много два пъти годишно, по Коледа и през лятото. А си имаме разни общи теми, по които можем да си ги говорим нашите меланхолични, момичешки, феминистки, меломански, литературомански, киномански, пътешествомански, шоколадомански разговори. Тия приказки не че не си ги дрънкам и с други хора, но просто от време на време имам нужда да си побращолевя точно по този начин.
Вчера най-сетне се взех в ръце и писах един e-mail. На адреса, от който последно ми писа тя.
Никакъв отговор. Сигурно съм малко припряна. Вижте ме само, надвих си мързела, писах и чакам отговор моменталически.
Опитвам се да издиря блога й. Намерих два от блоговете, които поддържаше преди, но последният постинг е от февруари 2006. Разбрах, че кучето й (което живееше в София при майка й), е починало на 17 януари тази година (съжалявам за Чара, Крис!), че и тя е харесала един филм, който аз гледах наскоро. НО НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ ПО-СКОРОШНИ ПОСТОВЕ!
Сигурно просто не мога да се оправя с търсенето. Може би тя отново си е сменила блога и сега е в някой друг сайт, а аз не мога да го открия.
Ако не е изгубила надежда от моето несериозно блогерстване, може би продължава да чете моя т. нар. блог и ще види ТОВА.
Аз просто бих искала отново да си поплямпаме нашите си меланхолични, момичешки, феминистки, меломански, шоколадомански идиотии ...
Последното ни хихикане по телефона беше, доколкото помня, миналата есен. След това се заредиха поредица мейли, предимно на тема "как се чувствам тия дни и с каква музика се лекувам". Така до 7 октомври.
Пауза.
По принцип нямам проблем с паузите в приятелствата си - с някои, обикновено най-добрите, приятели може да не се виждаме/чуваме/да не си пишем (в зависимост от часовите разлики по меду ни) с месеци, после уж да си уговаряме срещи, за които не смогваме да се освободим, но накрая все пак се виждаме/чуваме се задълго/пишем си дълги писма и няма сърдели-мърдели.
Затова и оставих паузата да се проточва.
Учене. Изпити разни. Бачкане. Малки пътувания из родината. Моят си живот в България.
Паузата взе да става още по-тягостна. Откакто Криси замина за Япония в началото на 2000 г., паузите са обичайното състояние в нашето приятелство. Срещите наживо - най-много два пъти годишно, по Коледа и през лятото. А си имаме разни общи теми, по които можем да си ги говорим нашите меланхолични, момичешки, феминистки, меломански, литературомански, киномански, пътешествомански, шоколадомански разговори. Тия приказки не че не си ги дрънкам и с други хора, но просто от време на време имам нужда да си побращолевя точно по този начин.
Вчера най-сетне се взех в ръце и писах един e-mail. На адреса, от който последно ми писа тя.
Никакъв отговор. Сигурно съм малко припряна. Вижте ме само, надвих си мързела, писах и чакам отговор моменталически.
Опитвам се да издиря блога й. Намерих два от блоговете, които поддържаше преди, но последният постинг е от февруари 2006. Разбрах, че кучето й (което живееше в София при майка й), е починало на 17 януари тази година (съжалявам за Чара, Крис!), че и тя е харесала един филм, който аз гледах наскоро. НО НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ ПО-СКОРОШНИ ПОСТОВЕ!
Сигурно просто не мога да се оправя с търсенето. Може би тя отново си е сменила блога и сега е в някой друг сайт, а аз не мога да го открия.
Ако не е изгубила надежда от моето несериозно блогерстване, може би продължава да чете моя т. нар. блог и ще види ТОВА.
Аз просто бих искала отново да си поплямпаме нашите си меланхолични, момичешки, феминистки, меломански, шоколадомански идиотии ...
Коментари