...

Серенети, от разказа ти разбирам, че е Тео е страхотен човек. Ти също. И не се обвинявай, затова че нещо се е случило.Понякога хората не се замислят какви ще са последиците от дадена тяхна постъпка, но не са искали да последват неприятни събития /да наранят или да навредят на някого, или да го изгубят/. Важното е, че си осъзнала това, което се е случило и си намерила сили да си го признаеш и да го споделиш. Прати този постинг на Тео. Не го познавам, но според разказа заслужава да го чуе и смятам, че дори и да не се промени нищо, той ще го оцени.

Благодаря за мнението за моята скромна личност :)
Не мога да му го пратя. Не мога да се преборя със себе си след всички пренебрежителни жестове от негова страна. Той вече (за момента поне) няма нужда от мен, затова няма да се натрапвам - той ми даде ясно да разбера, че точно това правя...
Той понякога чете тук и може да попадне на този постинг, но се съмнявам, че дори тогава ще каже нещо .. или ще промени нещо. Без значение е. Не затова го написах. Просто исках някъде да има свидетелство, знак, че е присъствал в живота ми, че го е имало и винаги ще ми липсва.
Защото това беше приятелство...

Тъжно развитие за нещо толкова красиво...

Чета чета, приятелство, красота, човешки взаимоотношения...
Мисля си че всико е и просто и сложно... Разделите са нещо неизбежно . Приятелствата също. Проблема е  разминаването  между желаното и действителността.  Но за това сме хора да запълваме  разликата със сълзи било то от щастие или от  мъка.