Кога за последно направихте добро
Тази вечер за пореден път изпратих Яна на влака за Шумен. Той заминава в 23:15, та вече автобусите са рядкост /или бели лястовици/, но имайки се предвид факта, че съм зле финансово /такси за 2 лв./ и ме мързи /пешком 20 мин./, реших да се пробвам на пиацата за някоя заблудена кола на СКГТ.
Почаках малко, па запалих цигарка. Бях сам на спирката. От подлеза излезе момче - леко облечено, добре изглеждащо, младо. Изглеждаше угрижено и притеснено. Помоли ме за цигара - когато имам, никога не отказвам. Дадох му и предложих огънче.
Изглеждаше, че иска нещо да ми каже, че нещо му тежи. Реших да го заговоря, въпреки евентуалния риск, който всеки замръквал на Централна гара София може да си представи.
Оказа се, че дошъл насам, излъгали го контрольорите, взели му парите. Останал без билет човекът и не можал да се върне вкъщи - неговата история.
Стана ми мъчно. Поставих се на неговото място. Поговорихме малко, пък му оставих няколко цигарки, два лева и бирата, която бях купил за вкъщи. Оставих го сам в нощта....
Но досега се питам, добре ли постъпих, зле ли?! Можех да му дам повечко пари. Можех да не му давам нищо. Уф, имам чувството, че постъпих много посредствено. Но имам чувството и че помогнах...
Почаках малко, па запалих цигарка. Бях сам на спирката. От подлеза излезе момче - леко облечено, добре изглеждащо, младо. Изглеждаше угрижено и притеснено. Помоли ме за цигара - когато имам, никога не отказвам. Дадох му и предложих огънче.
Изглеждаше, че иска нещо да ми каже, че нещо му тежи. Реших да го заговоря, въпреки евентуалния риск, който всеки замръквал на Централна гара София може да си представи.
Оказа се, че дошъл насам, излъгали го контрольорите, взели му парите. Останал без билет човекът и не можал да се върне вкъщи - неговата история.
Стана ми мъчно. Поставих се на неговото място. Поговорихме малко, пък му оставих няколко цигарки, два лева и бирата, която бях купил за вкъщи. Оставих го сам в нощта....
Но досега се питам, добре ли постъпих, зле ли?! Можех да му дам повечко пари. Можех да не му давам нищо. Уф, имам чувството, че постъпих много посредствено. Но имам чувството и че помогнах...
Замислих се кога за последно съм направила добро ... И се оказа, че ми е трудно да се сетя. Малки добринки ми идват на ума, но не и нещо по-особено. А дали много малки добринки, по едничка всеки ден, правят едно по-голямо добро?
Аз миналия четвъртък дадох 10 лв. на една жена в Руската църква - оплака ми се , че от 14 години не може да си намери отвлечената дъщеря и ме помоли за помощ с някой лев. За нас българите явно е типично да си мислим, че все някой се опитва да ни излъже, тъй като наистина има много такива хора, които се преструват:) И аз се замислих, че може да лъже - но после си казах - голяма работа, дори да е така, жената изглеждаше видимо бедна, дори да не прави нищо, за да се измъкне от положението си и само да проси, аз ли съм човекът, който да съди начина й на живот? Въпросът бе много прост - как искам да се изживея - като човек , който иска да помогне на жена, без да го интересува лъже ли го или не, или като човек, който предпочита да не даде нищо и после цал ден да се чуди, не трябваше ли да направи все пак онова добро?Избрах първия вариант, защото чувствах, че трябва да избера него. Не знам дали това е добрина - надявам се да й е помогнала тази 10-левова банкнота:)
А по отношение на малките добринки, Мише, не мисля, че има нещо такова като "малка" добрина! Мерилото е сърцето! Щом я правиш от цялото си сърце, значи е голяма! Независимо дали резултатът от нея се струва голям на хората или малък!:)))