п.п. за Яничка
Дошли турците и е.али мамата на хавата.
Е.авали петстотин години, но ни писнало и от урва на урва от век на век сме се осъзнали.(майче)
И сме почнали да ги е.аваме ние.
После дошли лакомите руснаци и разкарали тручолята от управлението на българската земя.
п.п.даже и отгоре подиГ-ото. ;)
Е.авали петстотин години, но ни писнало и от урва на урва от век на век сме се осъзнали.(майче)
И сме почнали да ги е.аваме ние.
После дошли лакомите руснаци и разкарали тручолята от управлението на българската земя.
п.п.даже и отгоре подиГ-ото. ;)
При това Яничка нее сред тях.
Защо веднъж не напишеш къде си бил, как си си изкарал, за какво си мислил и какво си мечтал?
Но това не може да е така ако има ограничения в изказа и особено в този под-блог .
п.п. Тери, ако си ми следил блоговете щеше да знаеш че съм писъл и за това къде съм бил и за това какво съм мислел и мечтал.
Но, то ва не става с айде сядам и пиша. За да напиша нещо трябва да ми дойде някъкво вдъхновение.
Хубаво или грозно, харесвано или не.
ВИНАГИ КАЗВАМ, ПИША И ПРАВЯ ТОВА КОЕТО ИСКАМ.
Това е моето лице, това съм аз.
Обаче си мисля, че този начин не позволява да се усетят някои неща в книгата, които трудно могат да бъдат разказани и си имат своя чар.