Порок=грях?

Явно и на мен такова общество ми приляга твърде добре. Много показателен за това е факта, че когато получих поканата да се включа в тази общност си седях на компютъра, пиех бира от бутилката, пушех (но не гледах порно), мотах се из разни съмнителни сайтове и говорех всевъзможни простотии с хората в ICQ списъка ми. Замислям се за това чак сега. Точно на мястото си съм. Дето се казва - нищо човешко не ми е чуждо, но и не виждам нищо лошо в тази работа. Та, за пороците. Малко страшно звучи думичката "порок", като някакъв недостатък. Съвършени хора няма, и всички си имат "трески за дялане", но какво точно значи в случая "порок"? Пиенето, пушенето, ходенето по мъже/жени, псуването? Доста съм порочна тогава. Обаче това определя ли ни като добри или лоши хора? Може да пия, пуша и т.н., т.е да съм порочна, но ми се ще да мисля, че всъщност не съм лош човек. Не бих помислила или пожелала, нещо лошо на когото и да било. Не бих откраднала, не бих убила човек, не бих измамила никого. Дори много рядко съм груба с хората. В общи линии, като се замисли човек за 10-те Божи заповеди, които определят греховете, аз нарушавам много малко, и при това ги нарушавам съвсем културно. Извинете ме, все пак съм човек. Какъв е генералният извод - ако истинските пороци не са пиенето и сие, аз действително съм непорочна и правилно написах в първия си коментар (дори не съм излъгала, т.е прегрешила). Мисълта ми беше (освен да изтъкна колко съм добра), че трябва някак си да се определи къде точно е границата между порок и грях и има ли изобщо такава, или "порок" равно ли е на "недостатък"? Ей такива дребни неясноти.