Един учителски виц
Междучасие
За какво се говори в един учителски колектив през междучасието? Или с перифраза: какво си клюкарят група жени през почивката, щото мъжете са изключение. Пропускаш преразказите на последния (или поредния) епизод от даден сапунен сериал. Запушваш си ушите за мръсните клюки кой с коя се развел, кой с коя изневерява и неприкритото завистливо цъкане коя си намерила любовник. Ама не става ли дума за книги в подобни диалози? Всъщност, става...ако книгата е готварска!
Поучен от дългогодишен опит вземам сериозни мерки. Дъщерите ми подариха плейър за рождения ден. Затова пъхам слушалките в ушите, пускам си хубава музика (не чалгийка - само класически рок!), демонстративно обръщам гръб на централната маса, където са се струпали мнозинството учителки и се правя че пиша нещо на компа. Обикнавено "номерът" минава. Даскалиците си се хилят, аз си слушам музика, а и да ми продумат нещо вдигам рамене и посочвам слушалките. Но този път една от тях му тупа толкова настоятелно по рамото, че съм принуден да сваля слушалките. Може би е нещо много важно? Ами! Бил съм единствения мъж в стаята (и един от тримата в училището!) и трябвало непременно да изслушам този виц. Аз вицове не измислям, виж помагала по литература и разкази се случва. Затова преразказаният виц от категорията "мръсновати" не е мое творение. Знаете го сигурно: Някаква учителка била самотна. Тръгнала да си купи хляб и зърнала в локвата пиян мъж, но сравнително млад и симпатичен. В главата и се зародила идеята, че на връщане ще го измъкне оттам, ще го изпере, нагости, напие, а той няма начин да не и се "отблагодари". Купила хляба, но на връщане мъжът вече го нямало в локвата. И тогава тя произнесла класическата фраза:
- Ех, смотана даскалице, що го купува тоя хляб? Като че ли 3 години хляб не си яла!
Добре, разбирам донякъде. Част от жените и още по-голяма част от учителките си имат интимни проблеми. "Човещинка!" - казваше Ганьо Балкански, нищо че и викат пороци. Ама толкоз години не разбрах защо тези проблеми трябва да бъдат демонстрирани по този начин - публично и просташки.
Без коментар напуснах учителската стая. От този случай предпочетох да слизам на двора с децата. По-добре шум, отколкото простотия!
Ако някой иска да прочете целия постинг:
http://www.bglog.net/BGLog/23781
За какво се говори в един учителски колектив през междучасието? Или с перифраза: какво си клюкарят група жени през почивката, щото мъжете са изключение. Пропускаш преразказите на последния (или поредния) епизод от даден сапунен сериал. Запушваш си ушите за мръсните клюки кой с коя се развел, кой с коя изневерява и неприкритото завистливо цъкане коя си намерила любовник. Ама не става ли дума за книги в подобни диалози? Всъщност, става...ако книгата е готварска!
Поучен от дългогодишен опит вземам сериозни мерки. Дъщерите ми подариха плейър за рождения ден. Затова пъхам слушалките в ушите, пускам си хубава музика (не чалгийка - само класически рок!), демонстративно обръщам гръб на централната маса, където са се струпали мнозинството учителки и се правя че пиша нещо на компа. Обикнавено "номерът" минава. Даскалиците си се хилят, аз си слушам музика, а и да ми продумат нещо вдигам рамене и посочвам слушалките. Но този път една от тях му тупа толкова настоятелно по рамото, че съм принуден да сваля слушалките. Може би е нещо много важно? Ами! Бил съм единствения мъж в стаята (и един от тримата в училището!) и трябвало непременно да изслушам този виц. Аз вицове не измислям, виж помагала по литература и разкази се случва. Затова преразказаният виц от категорията "мръсновати" не е мое творение. Знаете го сигурно: Някаква учителка била самотна. Тръгнала да си купи хляб и зърнала в локвата пиян мъж, но сравнително млад и симпатичен. В главата и се зародила идеята, че на връщане ще го измъкне оттам, ще го изпере, нагости, напие, а той няма начин да не и се "отблагодари". Купила хляба, но на връщане мъжът вече го нямало в локвата. И тогава тя произнесла класическата фраза:
- Ех, смотана даскалице, що го купува тоя хляб? Като че ли 3 години хляб не си яла!
Добре, разбирам донякъде. Част от жените и още по-голяма част от учителките си имат интимни проблеми. "Човещинка!" - казваше Ганьо Балкански, нищо че и викат пороци. Ама толкоз години не разбрах защо тези проблеми трябва да бъдат демонстрирани по този начин - публично и просташки.
Без коментар напуснах учителската стая. От този случай предпочетох да слизам на двора с децата. По-добре шум, отколкото простотия!
Ако някой иска да прочете целия постинг:
http://www.bglog.net/BGLog/23781
Ние пък в моята работа сме само мъжки колектив. И какво се получава - в един момент всеки говори за детето си :)) Като майки с колички на седянка сме :)))
Извод: Да се забранят еднополовите колективи! ;))
Тонка, то и мъжките колективи си имат "трески за дялане", но както писа сама една блогерка в коментар към поста на титулната страница, женските са генетично увредени. А женските-учителски и психически увредени! "Бай бабо" никога да не работиш с такива!